Народне песме из бугарских извора

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу

Садржај

БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В ДВАНАДЕСЕТ ТОМА[уреди]

ТОМ І: ЮНАШКИ ПЕСНИ (Съставител: Иван Бурин)[уреди]

От юнашка рода[уреди]

На юнашко поле[уреди]

По юнашки сватби[уреди]

Марко изгубва силата си[уреди]

Изгряла е ясна звезда[уреди]

БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА В СЕДЕМ ТОМА[уреди]

ТОМ I: ЮНАШКИ ПЕСНИ (Съставител: Лиляна Богданова)[уреди]

Излезнала хала троеглава[уреди]

Пойде Марко Краина да варди[уреди]

Ограбени Марковите двори[уреди]

Па пойдоа китени сватове[уреди]

Ти си имаш и брат и сестрица[уреди]

Това си е Марковото либе[уреди]

Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.[уреди]

Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.[уреди]

I. Песни из отношения в старата българска държава

II. Прослава под знака на бранници, яхнали коне вихрогони, размахали сабли, копия и боздугани. XIV-XV в. (юнашки песни)

III. Отзвуци от петвековната турска напаст по българскитe земи. XIV-XIX в.

Български народни песни от Македония. Събрал Панчо Михайлов. София, 1924.[уреди]

Дял VІІ. Юнашки песни

Дял VІІІ. Хайдушки песни

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.[уреди]

Сборник за народни умотворения и народопис: Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско/Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски[уреди]

II. Исторически

III. Балади

Сборникъ за народни умотворения и народописъ : Книга 43 (1942) Народни пѣсни отъ Софийско / д-ръ Ст. Ватевъ; Подъ ред. на М. Арнаудовъ[уреди]

Ст. Ватевъ. Предговоръ


ДҌлъ I — Юнашки пҌсни

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина (СбНУ)[уреди]

ТOM III. ЮНАШКИ ПЕСНИ (Съставител: Тодор Моллов)[уреди]

Мотиви:[уреди]

Три делии вино пият при мома-кръчмарка[уреди]

Марко бие първото си либе[уреди]

Марко открива брат си Андрей[уреди]

А. На юнашки пир изчезва ритуалната чаша и набеждават Марко (няма брат или сестра, в които да се закълне - кълне се в кон и сабя);
Б. Юнакът научава от майка си, че има брат (Б1. Андрей, отвлечен при по-ранна война от врагове (турци), а по-късно станал страшен войвода на разбойници) или сестра (Б2. Шеина (Ефросима, Софраяна, Кателена, отвлечена при по-ранна война от врагове (турци), и тръгва да ги търси;
В. Като научава, че Андрей е голям господар в далечен град, Марко се преоблича като калугер и прониква в чудния му дом, след което се надпиват - Марко побеждава, но вместо да убие Андрей (или да вземе съпругата му) се разпознават и връщат при майка си;
Г. По пътя Марко вижда мома, преследвана от турци, и я спасява под своя чадър (в шатрата си) - оказва се сестра му;
Д. В планина двамата братя спорят (се надхвалват) кой е по-голям юнак (кой ще издържи по-дълго без вода); Андрей иска да пие от кръвта на коня си, но по съвет на Марко отива в механа в полето (докато го чака, Марко спи); там е измамен от Мара механджийка да слезе от коня и да влезе, а вътре го упоява и дружина разбойници (хайдуци, харамии) го обезглавяват и играят с главата му; след събуждането си Марко отива да го дири, избива разбойниците и първо кара механджийката да съживи Андрей (или Бог се съжалява и го съживява), след което двамата я наказват (запалват я като факла).