Келеш Мустафата погубва Андреаш, Марков побратим
Рано рани туркина девойка,
рано рани на Марица река,
да си бели ситно бело платно.
Като ойде на Марица река,
тя течеше бистра и студена,
та потече мътна и кървава
и проноси глави от юнаци -
ете носи ранена юнака.
Ка я виде ранена юнака,
отдалеко хока на девойка,
отдалеко из Марица река:
- Хвала сестро, туркино девойко,
хвърли, сестро, това бело платно,
извади ме из река Марица:
язе имам три кемере злато
и си имам сабля прекована,
на три места сабля прекована,
на четири сабля позлатена,
позлатена ясни огледала,
та се с нея язе огледувам -
она чини до два Цариграда;
и си имам коня Дебеляна,
она чини за три Цариграда;
на мене е рухо великово,
оно чини за Софийско поле.
Като хвърли туркина девойка,
като хвърли това бело платно,
извади го от река Марица.
Отговаря ранена юнака:
- Хвала сестро, туркино девойко,
кажи, сестро, кого дома имаш?
Отговаря туркина девойка:
- Хвала тебе, ранена юнака,
язе имам един по-стар брата,
по-стар брата Мустафа-агата.
Отговаря ранена юнака:
- Иди, сестро, тука нека дойде,
язе имам три кемере злато:
един кемер тебе че поклоним,
други кемер нему че поклоним,
треки кемер мене че остане,
че остане рани да си видим.
Като ойде туркина девойка,
отиде си дома на дворове,
па на брат си тогай казуваше:
- Хвала, брайно, бре Мустафа-аго,
като ойдох рано на Марица,
като ойдох на Марица река,
тя течеше бистра и студена,
та потече мътна и кървава
и проноси глави от юнаци,
та пронесе ранена юнака.
Язе хвърлих с това бело платно,
извадих го низ река Марица,
он си язди коня Дебелина -
кон му чини за два Цариграда,
и си носи сабля дамаския,
на три места сабля прекована,
на четири сабля позлатена
и на нея ясни огледала,
та се юнак с нея огледуе -
она чини до два Цариграда;
на него е рухо великово -
оно чини за Софийско поле;
и си има три кемере злато.
Та ме прати код него да идеш,
та да дойде на нашите двори:
един кемер тебе че поклони,
двеки кемер мене че поклони,
треки кемер нему да остане,
да остане рани да си види.
Кога стана Келеш Мустафата,
та не щея дома да го води,
но на юнак потихо говори:
- Я почекай, ранена юнака,
да ти свалим сабля от рамена,
да не ти е рани налегнала.
Не сети се ранена юнака,
че защо е превърла измама,
откачи му сабля от рамене.
Като махна Келеш Мустафата,
отсече му тая руса глава,
съблече му рухо великово
и му везе три кемере злато,
ла го хвърли у река Марица.
Премени се Келеш Мустафата.
Ка облече рухо великово
и препаса сабля прекована,
на четири места позлатена
и му яхна коня Дебеляна,
и препаса три кемере злато,
та отиде код цар на честито.
Честити му царо добра коня,
че друг юнак царо не е имал
да му ходи по царската земя.
Тогай стана Келеш Мустафата
като пойде през поле широко,
та че д'иде у равно Косово,
та че д'иде у гъста ордия.
Като ойде Келеш Мустафата
видоха го турската ордия,
че не знаят, каков че е юнак.
Всичките му на нозе станаха,
отдалек му сокак направиха.
Самси Марко от Прилепа града,
он го виде из гора зелена,
защо му е свой побратим верен.
Ка се слете низ гора зелена,
та претече Келеш Мустафата,
он чинеше, че е свой побратим,
свой побратим, юнак Андреаша.
Като виде Марко Кралевичи,
че защо е Келеш Мустафата,
ка го запре край турска ордия,
та па го е тогай изпитувал:
- Бог те убил, бре Келеш Мустафа,
дека найде коня Дебеляла,
дека найде рухо великово,
дека найде сабля прековала,
на четири места позлатена?
Дека найде три кемере злато,
тая коня, богми, Андреова,
това рухо, богми, Андреово,
тая сабля, богми, Андреова,
три кемере, богми, Андреови?
Той то беше мой побратим верен,
ти си, богме, Андрея погубил,
та му яздеш неговата коня
и му носиш неговото рухо,
и му нссиш неговата сабля,
и му носиш негови кемере.
Ти какво си Андрея погубил,
я чем тебе сега да погубим.
Търгна Марко сабля на маскара,
отсече му глава на истина,
дум' по дум' се чуло той до царо,
царо прати троица телале,
та си личат по турска ордия:
- Който може юнак да се наеме
да си хване Марко Кралевичи,
че погуби това младо турче,
що ми беше първо у войната.
Нема никой юнак да се наеме.
Марко седи по хладни механи,
та си пие вино троегодско.
Три пъти му книга допращаха
допраща му царо Султан Селим:
"Да ми дойде Марко Кралевичи,
да го видим, що юнашство има,
та погуби това младо турче,
че ми беше първи у войната."
Тогай стана Марко Кралевичи,
па отиде край Стамбула града,
край Стамбула до цареви порти,
на портите диване стояха,
Марко не ще них да ги попита,
но разигра Шарко добра коня,
та прерипна през цареви порти,
та си падна цару у дворове.
Веднъг Марко сабля отклопува,
ка го виде царо Султан Селим,
ка го виде от високи чардак,
защо иде Марко на сърдито
и си носи сабля отклопена,
напече го треска троегодска.
Ка прикара цара до дувара,
та си п...а сам кебе под себе,
и на Марко тогай отговаря:
- Немой, Марко, мене да погубиш,
не те окам язе за зло нещо,
най те окам да се сговориме;
тебе нема, който да го съди,
че ако си турчето погубил,
ти с кабаат си го па погубил,
за той ти се, Марко, я не сърдим.
На ти, Марко, стотина дукати,
та отиди у хладна механа,
та си пийни вино със дружина.
А Марко го тогай допитува:
- Лесно, царо, сега да ти простим,
а какви ми писма допращаше,
да ме видиш що юнашство имам.
Ете това я юнашство имам,
да ти свалим глава от рамена,
та да знаеш кога че да пратиш,
да ти дойде Марко Кралевичи;
туку хайде, царо, че ти простим,
та ми подай до триста дукати,
що съм тепал коня Шарколия,
що съм тепал и дни съм изгубил.
Царо нема дума да му каже,
наброи му до триста дукати.
Тогай стана Марко Кралевичи,
па си яхна Шарко добра коня
и царо го до порти изпрати.
Отиде си Марко Кралевичи,
огиде си на негови двори.
