Цар Мурад и Мара

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Цар Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко,
айде са, Маро, изречи,
стига си оди българка,
изречи, да се потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Мурадова ханъма!
Маро ле, ще ти харижа
от Цариграда полвинта,
Едрине с Узунчаршията,
със "Султан Селим джамия";
и ще ти, Маро харижа
Влашкото, темел да държиш
и йоще харач да сбираш!
Мара на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
аз имам брата владика
и имам други патрика
да ида да ги попитам,
каквото рекат, ще бъде!
Че стана Мара, Маро ле,
че въз батя си йотиде,
че на батя си думаше:
- Не знаеш, бате, не знаеш,
не мога да ида за вода!
Кога как мина, замина,
цар Мурад дума от пенджур:
- Маро ле, бяла българка,
стига си оди българка,
хайде са, Маро, изречи,
изречи, да се потурчи
за мене бяла кадъна,
цар Мурадова ханъма!
Маро ле, ще ти харижа
от Цариграда полвинта,
и ще ти, Маро, харижа
Едрине с Узунчаршията,
със "Султан Селим джамия",
Влашко темел да държиш
и йоще арач да сбираш!
Банко на Мара думаше:
- Маро ле, мила сестрице!
Като ти рече цар Мурад,
пак ти на царя да кажеш:
"Лесно са, царю, изричам,
пък са по лесно потурчам,
ако ми, царю харижеш
от Цариграда полвинта
с потурчената черкова,
черкова "Света София";
и да ми, царю харижеш,
царството и везирството
в твоята, царю столнина;
и да ми, царю, харижеш,
пръстена мюхурлията."
Че стана Мара, Маро ле,
че дръпна стовни на ръце,
че си за вода йотиде.
Цар Мурад вика от пенджур:
- Маро ле, бяла българко,
стига си оди българка,
айде са, Маро, изречи,
изречи да се потурчи!
Мара на царя думаше:
- Лесно са, царю, изричам,
пък са по лесно потурчам,
ако ми, царю, харижеш
царството и везирството,
пръстена мюхурлията,
на Цариграда полвинта
с потурчената черкова!
Цар Мурад Мари думаше:
- Езикя да му изсъхне,
който та, Маро, научи
царството да ми поискаш,
царството и везирството:
царството ми й бащинка,
а пък везирството - дедина;
аз си главата залагам,
"Света София" не давам.



Извор[уреди]

Габрово (СбНУ 7, с. 105; =СбНУ 13, с. 136, № 18; =Ангелов-Арнаудов, БНП, с. 214, № 5 - "Мурад и Мара"; = Начов, Сб.БАН, 11, с. 29-30).

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.