Юначе Бошначе и Влашки капитан

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Юначе Бошначе и Влашки капитан

Личба личи по Будина града,
продава се коня туралиа,
продава го Гуна вдовица.
Нема никой юнак да се найме
да си купи коня туралиа;
има некой пари да го плати,
ама нема юнак да го язди.
Наима се юначе Бошняче,
наима се оно да го язди,
ама нема пари да го плати.
Пазарило коня вересиа,
да го чека три недели време,
пазари го за триста дукати.
Ем го зима, ем дума думая -
да го чека три недели време,
лов да лови - от лов да го плати.
Ка го яхна юначе Бошначе,
разигра го през поле широко,
отишел е у гора зелена,
та е одил три дни и три нощи.
Нищо нема лов да си улови.
Разсърди се юначе Бошняче,
че от що че коня да си плати,
ка не може лова да си фане;
подритнал е коня на сърдито,
удари го с лева махмузиа,
та разсърди коня туралиа,
дваж е рипнал, две планини рипнал,
триж е рипнал, та бел Дунав минал.
Като мина и Влашко настана,
ка го виде Влашки капетанин,
като дига тежка топузина
да удари юначе Бошняче,
а оно го у рака прифана,
па му се е само подсмеало:
- Фала тебе, Влашки капетане,
ка не знаеш ка юнак да фанеш,
защо фърляш тежка топузина?
И юнак се със колайлък лови.
Да излезнеш утре отзарана,
отзарана покрай бели Дунав,
я че пушим моя добра коня,
че го пушим трева да ми пасе,
тогай дойди с мене бой да биеш,
тогай може мене да ме фанеш.
Па се чуди Влашки капетанин
да какво че юнак да улови;
а он имал една мила сестра,
досети се с нея да го фане.
Премени я, та па накити я,
накити я цвеке ериневско,
обниза я шестотин дукати.
Па й даде до две малки стовни,
па я прати на изер за вода,
ега дойде юначе Бошняче,
ега би се юнак излъгало,
ега слезне от добрата коня,
да го фане Влашки капетанин.
Ка отиде капетанска сестра,
ка отиде на изер за вода,
ка я виде Бошняче юначе,
возлитнало с коньо коде нея,
та па си й потио говори:
- Фала тебе, капетанска сестро,
я ми додай водица да пийна.
А она му тогай отговори:
- Фала тебе, непознан юначе,
мене майкя заклела, проклела
на юнака вода да не давам,
от кон слезни, та се вода напи.
Юначе се милно-жално моли:
- Фала тебе, капетанска сестро,
я не можем от коньо да слезнем;
язе идем от бойно Косово,
оттам идем из гъста ордиа;
бой съм било три дни и три нощи,
млого са ме тежко наранили,
на мене е голема неволя -
седемдесе више куршумлии,
осемдесе рани съчмалии,
та не можем от коня да слезнем.
Еве стана три дни и три нощи,
какво не съм водица пийнало,
та не можем от коня да слезнем;
като слезнем, не мом да се качим.
Ожали го капетанска сестра,
подаде му една малка стовна,
подаде му водица да пине.
Он не везе тая малка стовна,
нъло фана девойкя за ръка,
та я фърли коню зади себе'
и обърна коню наназаде,
та е рипнал у белийо Дунав.
Дур да стигне Влашки капетанин,
кон преплива до сред бели Дунав.
Тогай си е юначе подокнал:
- Фала тебе, Влашки капетане,
йха не можеш юнак да си фанеш,
защо идеш юнак да си гониш?
Те ти везех твоя мила сестра.
Па преплива отъд бели Дунав.
Кара коня из гора зелена,
па си оди, само есап чини -
дали коню назад да повърне,
ил девойкя за коньо да даде.
Попита го гиздава девойкя:
- Фала тебе, непознан юначе,
защо одиш, ем си есап чиниш?
Дали коню назад да повърнеш,
ил девойкя за коня да дадеш?
А юнак й тогай отказуйе:
- Фала тебе, гиздава девойкьо,
нали питаш, право да ти кажем:
Мене зова юначе Бошняче,
а язе съм юначе сираче;
язе немам ни майкя, ни баща,
ни па имам ни брата, ни сестра,
ни па имам пара у кесиа.
Я съм купил коня вересиа,
купил съм го за триста дукати.
Ка го зимах, дума пазарихме
да ме чека три недели време,
лов да ловим, от лов да го платим.
А я нема нищо лов да фанем,
та тебе съм сега лов уловил.
Та се чудим сега що да чиним -
дали коню назад да повърнем,
или тебе за коню да дадем?
А она му тогай отказуйе:
- Фала тебе, юнак над юнаци,
ти си купил коня вересиа,
купил си го за триста дукати,
на мене са шестотин дукати.
Триста давам, коня че ти платим,
още триста на нам че остана,
че остана с тебе да ручаме -
и я че тебе либе да ти бъдем.
Тогай ойде юначе Бошняче,
та отиде до Будина града,
у Будина Гуни на дворове.
Извадил е до триста дукати
да й плати коня туралиа,
а она му тогай отговара:
- Язе мислех лова не че фанеш,
не че можеш пари да ми дадеш,
та за коня тебе чех да земем.
Ти си фанал тая добра лова,
добра лова, гиздава девойкя,
да си платиш коня туралиа
и си водиш гиздава девойкя.
Сто дукати назад ти повръщам,
повръщам ти сватба да направиш.
И тогай си сватба направили.



Извор[уреди]

Връбница, Софийско (СбНУ 43, с. 152-153, № 61).