Магда невеста пленена от татари

Извор: Викизворник


Магда невеста пленена от татари

Отка е Стара планина,
нищо не я е минало,
сал я минале сватове
със Магда, млада невеста
и Бранко, младо деверче.
Срещу им идат татаре,
ка ги сватове видеха,
они се назад върнаха.
Сал останала невеста
със Бранко, младо деверче
Та ги хванале татаре,
та ги караха, караха
у нихна земя татарска.
Па си те турски сборуят:
Бранко деверче да губят,
Магда невеста да турчат.
Магда си турски разбира,
па си на Бранко сборува:
- Братне ле, Бранко деверче,
замръкни, а не осъмни,
че какво думат татаре:
менека млада да турчат.
а тебе младо да губат.
И Бранко я е послушал,
замръкнал, а не осъмнал.
Остана Магда невеста,
девет е годин стояла,
добила мъжко татарче.
Татарин впрегна кочия
и тури Магда в кочия;
па си отиде на събор:
Криводол служи Спасовден.
Татарин стави кочия,
Магда хванала да плаче,
а татарин й говори:
- Магдо ле, млада невесто,
дали ти жалба за хоро,
или си рода познаваш?
Она му тихом говори:
- Не си родата познавам,
нало ми жалба за хоро.
Татарин Магди сборува:
- Съблечи синьо-зелено,
облечи бело-цървено,
па си се хвани у хоро;
не хватай се до два млади,
нало се хвани, Магдо ле,
мегю невести и моми.
И Магда си го послуша:
съблече синьо-зелено,
облече бело-цървено,
натура наниз телотен,
та па се хвана у хоро
до брата си, до Стояна
и побратима Ювана.
Един й чехли газеше,
други й пръсти трошеше,
а она си им сборува:
- Брайно Стояне, Стояне
и побратиме Юване,
нито ми пръсти трошете,
нито ми чехли газете,
нало на свирка речете,
на свирка и на тъпано,
по-ясно свирка да свири,
по-харно тъпан да тъпа,
та събор да се събере,
да утепаме татарин!
И они рекле на свирка,
на свирка и на тъпано:
по-ясно свирка свирило,
по-харно тъпан тъпало,
та па се събор събрало
та утепале татарин,
остало малко татарче.
Я Магда си им думаше;
- Оставете ми татарче,
че ми е жалба за него.



Извор[уреди]

Софийско (Чолаков, с. 338, № 84).

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.