Марко убива сина си
Седнал Марко, вечер да вечера
Саш Шеина, своя мила сестра
И с негово Огнянчо детенце.
Па се Марко под мустак усмихна,
А сестра го испод око гледа, 5
Па го милно сестра запитала:
„ Фалам тебе, брате Крали Марко!
Що вечераш и се посминуваш?“
А Марко и потио говоре:
„Е Шеино, моя мила сестро, 10
Нещо сакам, тебе да попитам:
Че ли простиш Огнянчо детенце,
Че че сакам младо да го женим—
Че сме много беж жена седели.
Че дадеш ли, тебе да прежени?“ 15
Одговори Марковата сестра:
„Просто да е, брате, ожени го,
Та у къщи жена да имате.“
Тогай Марко на сестра продума:
„Изнеси ни пребела премена. 20
Да се ниа з дете премениме,
Па ти влезни у яхъре ладни,
Та ни стегни ду два добри коня,
Мене стегни коня силен Шарко,
А на дете — коня звездочела — 25
Че дидеме у Латина града
Да сакаме латинска девокя.“
И Шеина дреи им изнела,
Па она им коньи постегнала:
Марку стегна коня силен Шарко, 30
А на дете— коня звездочела.
Испрати ги сестра им Шеина,
Отидоха у Латина града.
Марко седна у чесна трапеза,
Дете шета ду два добри коньи, 35
Сагледа го млада Магдалина,
Па си шета низ горници бели —
Белй ръце на бедри турила.
А Марко си на краля говори:
„Фалам тебе, краля от Латина! 40
Не сме дошли вино да пиеме,
На сакаме твой мила черка,
Да я водим, снаха да ми бъде.“
А кральо му потио говори:
„Фалам тебе, Марко от Прилепа! 45
Така ли се лесно мома дава? —
Да видиме твое мъшко дете,
У юнасто каква сила има.
Язе имам у синьо езеро
Само едно дръво седефлия, 50
У дръвото видра позлатена.
Ако може дете да отиде
Да откръши китка од дръвото
И да фане видра позлатена,
Да донесе у чесна трапеза — 55
На вазе чем мома да предадем.“
Доде това краля да издума,
А дете си коня постегува,
Постегува коня звездочела.
А Марко му пословички рече: 60
„Леле сине, Огнянчо детенце,
Не стегай си коня звездочела —
Нал постегни мой конь силен Шарко,
Че си тизе младо аджамия. 65
Като пливне у езеро синьо,
Край езеро силно хоро има,
Играят го вили самодиви.
Че те кинат хоро да играеш,
Ти не гледай вили, самодиви. 70
Слагай глава на коня до грива —
Да пристигнеш дръво седефлия.“
И дете е баща послушало:
Постегна си коня силен Шарко,
Постегна го саз девет колане, 75
Па опседна коня силен Шарко,
Та пристигна край езеро синьо.
Видели го вили, самодиви —
Веднъга се хоро заиграли
И канили Огнянчо детенце, 80
Канили го хоро да играе.
Он не гледал вили, самодиви.
Сложил глава на коня до грива,
Па наплива у синьо езеро,
Наближел е дръво седефлиа. 85
Нима кога китка да си кръши,
Нима кога видра да си лови,
Нал искубе дръво нис коренье.
Занесе го у чесна трапеза,
Поби дръво край чесна трапеза 90
И залиби млада Магдалина.
Па тръгнаха с Марко Кральевикин.
Преминаа преш широко полье,
Настанаа у зелена гора.
Даде Госпот силна вирушинка, 95
Та си откри Магдина прекрифка.
Ка я виде Марко Кральевикин,
Че ю лице като слънце свети,
Он на дете потиом говори:
„Фалам тебе, Огнянчо детенце, 100
Я се връни низ гора зелена,
Видиш ми се, че си аджамия.
Три години още да се учиш,
Па тогас чеш с Магда да се венчаш.“
На детенце назат се не враща. 105
Щом го Марко од Магда одвои —
Извадили тиа остри сабли:
Дете бега, а Марко го гони,
Отсече му глава до рамена,
Па се връна при млада девокя 110
И на Магда потиом говбри:
„Айде, Магдо, на двори дидеме,
Я чем, Магдо, тебе да залибим,
Че Огнянчо змиа го ухапа,
Та си умро у зелена трава.“ 115
А Магда си нищо не продума,
С нойна коня наназат се връна.
Кога виде Огнянчо детенце,
Че е заклан у зелена трава —
Свила поли, код него седнала, 120
Па на дете потиом говори:
„Е Огнянчо, мое правно либе,
До толко ли с тебе се водихме?
Какви ли сме душмане имали!“
Па извади това влашко ноже, 125
Убоде се у клетото сръце.
Доде Магди душа да излезне,
А она е дума продумала:
„Лежи, либе, двама да лежиме!“
Дядо Георги Ангелков, с. Мировяне
