Вдовица Дойчиница, Горун гидия и Дойчиново седемгодче дете

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Вдовица Дойчиница, Горун гидия и Дойчиново седемгодче дете

Овдовело Дойчиново любне.
Научи се Горуна гидия
да си люби Дойчиново любне.
Па не иде деня у пладнина,
нело иде нощя у полунощ.
Проговори млада Дойчиница:
- Таком Бога, Горуне гидио!
Що не дойдеш деня у пладнина,
нело дойдеш нощя у полнощи,
та си газиш тия кални друми
и биеш си тия тевни нощи?
Он е рекъл: - Не смеем деня да дойдем
от твоето дете седмогодче -
да още е на седем години,
ама носи бащино оружье.
Проговори млада Дойчиннца:
- Ти се не бой, Горуне гидио!
Я чем дете лесно да измамим -
че го пратим у гора зелена,
тамо има хала трооглава,
та че она дете да погълне;
ти дооди деня у пладнина.
Кога било рано отзарана,
здрава се е курва поболела -
ем се смее, ем под церга стене.
Па на дете потио говори:
- Мое дете, мое седмогодче!
Нещо ме е глава забелела.
Ти остана, дете, сираченце,
остана си, дете, без бащица,
че останеш, дете, и без макя.
Да си идеш на Стара планина,
да донесеш вода от езере,
от езере вода лековита,
да омие макя руса глава;
ега си у глава уминала,
ега би си жива останала!
Послуша а дете, та пооди.
Па си справя бащината коня,
оседла а дете, възседна а,
па си зема зелена бардака,
та си ойде на Стара планина,
на планина, дете, на езере.
Наведи се вода да налее,
зададе се хала трооглава -
право иде дете да погълне.
Провикна се бащина му коня:
- Вода греби, дете седмогодче,
вода греби, назади се вращай,
ние с тебе млади че гинеме -
ете иде хала трооглава,
ем си иде, ем че ни погълне!
Повърна се дете седемгодче,
повърна се, та е побегнало.
Провикна се хала трооглава:
- Я зачекай, дете седмогодче,
да ти дадем безценно каменье -
кога седиш у честна трапеза,
да не тражиш свекя и борина,
да ти свети безценно каменье.
Досети се дете седемгодче,
та на хала потио говори:
- Върни ми се, хало трооглаво!
Я си имам безценно каменье,
я си имам от мой стар бабайко,
та ми свети у честна търпеза.
Па си ойде низ гора зелена.
Кога беше низ тесни клисури,
стигнал си е Горуна гидия:
- Добра стижо, Горуне гидийо,
каде пойдеш, Бог да те убие!
Проговори Горуна гидия:
- Фала тебе, незнайно юначе!
Снощи ми е книга допаднала,
допрати я Млада Дойчиница,
че да идем на нойни дворове.
Не свиде се на дете седмогодче.
Оно си фана Горуна гидия,
та извърте Горунови очи,
па ги тури у вода студена,
у водата, у зелени бардак.
Та си слезна по равни друмове,
та си ойде дома, на дворове,
макя го е на порти срещнала.
Та гледала по равни друмове
дали иде Горуна гидия,
или иде дете седмогодче;
оно нема Горуна гидия,
току иде дете седмогодче.
Проговори дете седмогодче:
- Бог помагал, моя стара макьо!
Да ете ти вода от езере,
у водата - Горунови очи!
Провикна се неговата макя:
- Таком Бога, дете седмогодче!
Суха била, сину десна ръка,
що извърте Горунови очи!
Разлюти се дете седмогодче,
та си фана негова майчица,
соблече я гола, на кошуля,
намаза я лоя и катрана,
па я поби у църната земя,
запали а от русата глава.
Оно седи, та си вино пие,
о'на стои, та му свеща свети.
Ем си седи дете седмогодче,
ем си седи, ем се провикнуе:
- Чуйте, старо, разбирайте, младо,
какво макя сина издавала!



Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско (Шапкарев, с. 261-264).