Шъта Марко по Доспат планина,
па е Марко вода ожеднело.
Овчар пасе по Доспат планина.
Питуе го Марко добър юнак:
- Ей овчарко, писана цаварко,
дека има вода за пиене,
я да пием и коня да поим.
А овчар си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
тува нема вода за пиене,
та да пиеш и коня да поиш.
Да излезнеш на Доспат планина
и разгледай на Доспат планина,
разгледай си нагоре-надоле,
разгледай си налево-надесно,
че да видиш две ели зелени,
тамо има големи езере;
тамо има Вила самовила,
све е вода от планина сбрала,
направила големи езере.
Тамо, Марко, вода че да пиеш.
Никой смее тамо да отиде,
па не дава пиле да пролети,
а то не ли човек да си пийе!
Марко си е на Доспат излезнал,
излезнал е на Доспат планина,
разгледал е нагоре-надоле,
видел си е две ели зелени,
при две ели големи езере.
Марко ойде на големи езер,
кога приде на големи езер,
заспала е вила самовила.
Приде Марко, та се вода напи,
Марко пило и Шарко поило,
и езере две педи секнали,
па си Марко низ планина слезна
и си пойде по равни друмове.
Събуди се вила самовила,
па си гледа големи езере.
езере по две педи секнали;
па се дзвери Вила самовила
кой ю препи големи езере.
Излетнала изпод ясно небо
и си гледа редом по земятя,
ега негде некого съгледа.
Нема нигде никого да види,
съгледала Марко на друмове;
пущили се изпод ясно небо,
та стигнали Марко на друмове,
па фърлила до три леки стрели
да удари Марко добър юнак.
Марко стрели със дланове запре,
па си тръгна сабля димиския
да погуби Вила самовила.
Вила му се верно примолила:
- Немой мене, Марко, да погубиш!
Я не можех, Марко Кралевиче,
я не можех да си те познаем,
затова си стрелки язе фърлих!
