Марко оставя Янинка
Макя плете хубава Янинка,
ем я плете, ем я тиом учи:
- Леле, щерко, хубава Янинко,
кога ойдеш на свекрови двори,
да говееш свекор и свекърва,
да говееш золви и девери,
да говееш чичи и стринаи,
да говееш Маркоте юнака,
да говееш, дума да не думаш,
да говееш девет дена време.
Оно било девет дена време,
ной се помле девет годин време.
Кога ойде на свекрови двори,
говеяла свекор и свекърва,
говеяла золви и девери,
говеяла чичи и стринаи,
говеяла Маркоте юнака,
говеяла, та му не думала,
говеяла девет годин време.
Ка настана десета година,
проговори Маркоте юнака:
- Думай, море, немице Янинко,
думай, мори, непродумала би,
яли думай, я друга че тражим.
Че идем на Сарая града
до доведем бърза Сараевка!
Она трае, нищо му не дума,
само му се леко преклянуе.
Набра Марко китени сватове -
кон до коня, юнак до юнака;
па си пойде на Сарая града
да си такми бърза Сараевка,
да си такми и да я доводи.
А що беше Янина свекърва:
- Таком Бога, хубава Янинко,
я си земи две стовни зелени,
та си иди на чешми шарени,
та донеси вода от ивера,
та се омий и ситно оплети,
па улезни у ладни зевници;
та соблечи модро и морово,
та облечи ситно и свилено
и натурай безцено каменье,
па улезни у мала градина,
та набери до две росни китки,
та ги заткни оди двете страни,
па застани настред равни двори
да си сретнеш китени сватове.
Послуша я хубава Янинка,
та си зема две стовни зелени,
та си ойде на ивер на вода,
та донесе вода от ивера,
па се оми и ситно оплете,
па улезна у ладии зевници;
та соблече модро и морово,
та облече ситно и свилено,
па натура безцени каменье,
та си светна като ясно слънце.
Па улезна у мала градина,
та си набра до две росни китки,
та ги заткна оди двете страни,
па застана настред равни двори
да си стретне китени сватове.
А що беше Марко, млади Марко,
он утакми бърза Сараевка,
утакми я Марко, поведе я.
Ка миная през гора зелена,
ка наеа през поле широко,
проговори бърза Сараевка:
- Таком Бога, два млади девере,
що се сияй доле вов полето?
Дал' е вода, или е войвода,
ил месецо у затока зашол ?
Проговара два млади девере:
- Ни е вода, нито е войвода,
ни е месец у затока зашол,
нало са ми Маркови дворове -
това си е немица Янинка,
щото свети като ясно слънце.
Проговори бърза Сараевка:
- Она свети като ясно слънце,
та не могла Марку да у годи,
та язе ли на Марко че сгодим?
Ка ойдоа дома на дворове,
напреж върви Марко младоженя.
Проговори Марко, млади Марко:
- Пома' Бог ти, немице Янинко!
Она трае, нищо му не дума,
саде му се лепо преклянуе.
А по него сичките сватове.
Надзад върви бърза Сараевка,
проговори бърза Сараевка:
- Пома' Бог ти, немице Янинко!
Отговара хубава Янинка:
- Дал бо' добро, бърза Сараевко,
бърже думаш, бърже че се върнеш!
Ка я дочу Марко, млади Марко,
па си бръкна у свидни джепове,
та извади сос шаки жълтици,
та ариза хубава Янинка.
На девере потиом говори:
- Таком Бога, два млади девере,
скоро бърже, два млади девере,
да върнете бърза Сараевка -
мене че е хубава Янинка.
