* * * (Събрали се тридесет дружина)

Извор: Викизворник
Пређи на навигацију Пређи на претрагу


* * *

Събрали се тридесет дружина
у горица на хладна механа
да си пия вино и ракия;
у дружина чаша пощукнала,
затражи я Ладен меаханджия, 5
сите са се поредом заклели
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете.
Марко нема у що да се кълне,
он се закле у старата майка, 10
стара майка, вече гроб станала.
Дружина му клетва не вярва:
- У тебе е, Марко, да я дадеш!
Он се закле у вранята коня.
- Враня коня - кучешка нарана, 15
дружина му клетва не вярва.
У тебе е, Марко, да я дадеш!
Он се закле у острата сабя:
- Остра сабя - студено желязо!
Па му они клетва не вярва. 20
- У тебе е, Марко, да я дадеш!
Разсърди се Марко, разжали се,
па си отиде дома на дворове,
па на майка си Марко проговаря:
- Леле, мале, леле стара мале, 25
ка ме роди, оти не породи
я братенце, я мило сестренце?!
А она му шепом проговаря:
- Леле, сине Марко, добър юнак,
ка те родих и па те породих, 30
породих ти сестра Кателена,
породих ти братец Андреяшко,
малени ги турци откараха,
откараха турци, заробиха...
- Леле, мале, леле, стара мале, 35
не знаеш ли накъде отидоха?
- Леле, сине Марко, добър юнак,
турците си турски продумаха,
продумаха за Прилепа града,
а аз си им турски не разбирам. 40
- Леле, мале, леле, стара мале,
я кье идем, мале, да ги тражим.
Па си тръгна, Марко, добър юнак,
па си тръгна по равни друмове,
па разпери туй бели чадъри. 45
По друм бега българка девойка,
по друм бега, назад с очи гледа,
де я гонят осем арапина,
они с коне, она пеши бега
и не можа они да я стигна, 50
оная дойде Маркоте юнака:
- Скрий ме, Марко, къде че ме скриеш,
я чем либе за брат да те знаем.
Скри я Марко под бели чадъри,
пристигнаха осем арапина: 55
- Кажи, Марко, българка девойка,
ако ли я право не кажеш,
че сечеме чадър на болюци -
кому падне болюк на рамена,
он че люби българка девойка. 60
Я Марко им тийом проговаря:
- Сечете го, та грижа ли ме е?
Па са секли чадъра болюци,
болюк падна Маркоте на рамо,
он че люби българка девойка. 65
Отишли си осем арапина,
останали Марко и девойка,
проговори Марко добър юнак:
- Тако м' Бога, българко девойко,
я ми кажи ти от дека си ми? 70
Я она му тийом проговаря:
- Мене турци робче са вземали,
отвели ме у Прилепа града...
Па тогава се Марко досетил,
че това е сестра Кателена.75



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Дрен, Радомирско (Архив КБЛ-ВТУ).