Марко Кралевики убива Дете Дукадинче
Та си оди Марко Кралевико,
та си оди от града на града,
та си тражи по юнак от него.
Ка си ойде у Будино село,
тамо има Дете Дукадинче,
оно си е на седем години,
седем пати по юнак от него.
Та намери три малки дечица
и Марко си дума продумуе:
- Е виека, три малки дечица!
Дека седи Дете Дукадинче?
Оно си е на седем години,
седем пати по юнак от мене.
Продума си по-средньото дете:
- Е тизека, Марко Кралевико!
Да язе сем Дете Дукадинче,
седем пати по юнак от тебе.
И Марко си дума продумуе:
- Е тизека, Дете Дукадинче!
А д'идеме на Перин планина,
да фърляме камик на облога!
Ка ойдоа на Перин планина,
та земаа той мермер камика,
та го зема Марко Кралевико,
та си фърли той мермер камика.
И си зема Дете Дукадинче,
та си зема той мермер камика
ка го фърли Дете Дукадинче -
де си падна той мермер камика,
тамо си е изби изкопало
и надфърли Маркоте юнака,
надфърли го пет разкроча место.
И Марко си тогай возстрашило,
и Марко си дума продумуе:
- Е тизека, Дете Дукадинче!
Айде ние брайкя да станеме.
да идеме у Земена града,
да утепаме земенския цара.
Ка си яхна Марко Кралевико,
ка си яхна Шарца, добра коня,
и сос него Дете Дукадинче,
та си яхна Дете Дукадинче,
та си яхна конче седмогодче
и Марку се, Бог'ме, не свидело,
та продума Марко Кралевико:
- Е тизека, Дете Дукадинче!
Я погледни више у небеса
како трепта тия ясни дзвезди.
Ка погледна Дете Дукадинче,
та погледна више у небеса
како трепта тия ясни дзвезди,
Бог да бие Маркоте юнака!
Ка извади сабля на сглабове,
та пресече Дете Дукадинче
пресече го пресред половини.
Минало се е един саат време
и Дете си дума продумало:
- Е тизека, Марко Кралевико!
Нещо мене сърце преболее.
Я Марко му дума продумуе:
- Е тизека, Дете Дукадинче!
Наведи се над твоята коня,
та си лизни от десна зенгия,
и тебека сърце че умине.
Наведе се Дете Дукадинче,
наведе се на ньегова коня,
наведе се зенгия да лизне,
та му падна половин трупина.
Ка си стана трупина без глава,
та си забра Маркоте юнака,
та го гони низ Перин планина.
Ка достигна половин трупина,
та достигна Маркоте юнака,
достигна го у тесни клисури -
фаная се у юначке раце,
та се бора три дни и три нощи.
И Марку се, Бог'ме, досадило,
и продума Марко Кралевико:
- Е тизека, Милице Загорко!
Я си сбери вили-самовили,
да си скина половин трупина.
И се сбрали вили-самовили
собрали се низ Перин планина,
да си кина половин трупипа,
Ка си кина вили-самовили,
та си падна Марко Кралевико,
та си падна под ньегова мърша.
Пай се мъчи Марко Кралевико,
та се мъчи под ньегова мърша,
та се мъчи три дни и три пощи,
дур да стане под ньегова мърша.
Ка си стана Марко Кралевико,
та си стана под ньегова мърша,
та си бъркна Марко Кралевико,
та си бъркна у десната чижма,
та извади ноже потайниче,
та си разпра Дете Дукадинче,
а оно има до три, бре, сърцета -
едно се е било и пребило,
другото се току разбудило,
а третйото, Бог'ме, и не чуло.
И собрали се вили-самовили,
та погребли Дете Дукадинче.
И Марко си дума продумуе:
- Е виека, вили-самовили!
Та що ви е Дете Дукадинче,
та що ви е многу ле уилило?
И продумая вили-самовили:
- Е тизека, Марко Кралевико!
Оно си едно ле у майкя
и е седем пати по юнак от тебе.
Затова ле ние него че погребеме -
оно може светия да стане,
оти си е на седем години.
