Маркова женитба
Марко, млади Марко!
Марко Угри вели:
- Угре, мила сестро!
Изведи ми коне
на малата врата,
на мала вратница,
пред жълтата дуна,
искам д' ида, сестро,
да ида на углав.
Какво язе, сестро
язе да углава:
дали да углава,
яко сиромашко,
та яко хубаво,
сос малко дарове,
дарове и кошули:
не ке да дарува,
ни старо, ни младо;
джелепско, та грозно,
сос много дарове,
дарове, ем кошули:
секо ке дарува,
и старо, и младо,
старо по кошуля,
младо по кърпица,
дете по яглъче?
А Угре му вели:
- Марко, мили братко!
Боле си углави,
джелепско, та грозно.
Ойде, ойде Марко,
углави Маргита,
джелепска, та грозна,
сос много дарове,
дари, ем кошули.
Станаха, кренаха
китени сватове.
Кога било Марко,
през гора зелена,
гората зелена,
пилците поеха;
кога било Марко
през поле широко,
водата си тече,
и морето тече,
кално мътно тече,
от брег до брег бие.
Та ойдоха тамо,
зема си Маргита.
Поведе я Марко
през поле широко:
вода пресъхнала,
кога било Марко
през гора зелена,
гора повехнала,
трева изсъхнала,
пилци изкупали,
салте останало,
салте едно пиле
у гора зелена.
Като пиле пое,
дури отговаря
и на Марко вели:
- Язък, язък, Марко,
на твое юнашство,
на твое хубоство,
какво харо водиш
на враната коня!
Позапре се Марко,
ка си дочу пиле,
на сватове вели:
- Е вие, сватове!
Стойте, почекайте,
назад ке се върнем,
да оставим Маргита,
чорбаджиско чедо;
ке земем Мария,
яко сиромашко,
та яко хубаво.
Назад се върнаха
китени сватове,
оставиха Маргита,
та си зеха Мария,
сиромашко чедо,
та много хубаво.
Поведе я Марко
през поле широко:
морето дотекло,
водите дотекли;
кога било Марко
през гора зелена:
гора се развеселила,
трева покарала
и пилци си поят.
Едно пиле пое,
дури отговаря:
- Бре аферим, Марко,
на твое юнашство,
на твоа хубоство,
какво добро водиш
на враната коня!
Води, води, Марко,
та дома отведи,
да се кердосате
сос хубава Мара.
