5
Марко Кралевичъ, братъ му Андреаше и Мара механджийка — II
Събрали се тридесет дружина
да си пият вино немерено,
слуга им е годена девойкя,
у дружина чаша погинала.
Се дружина се люто кълнеа,
кой у брата, кой у мила сестра,
Марко нигде рода нема,
он се кълне у добраго коня.
Дружина му вяра не ловеа:
- Хвала тебе, Марко добър юнак,
у тебе е чаша позлатена,
у тебе е, туку да я дадеш!
Марко той е жалба дожалело,
та си ойде у бащини двори,
па на майкя потийо говори:
- Хвала тебе, моя стара мале,
като си ме менека родила,
що не си ми, мале, породила
или брата, яли мила сестра?
А майкя му потийо говори:
- Хвала тебе, Марко добър юнак,
майкя беше тебе породила,
по-стар брата мила Андреяше.
Кога беше пръвна размирия,
та дойдоха турци еничере,
та събраха това ситно робие,
и заробиха твое мило брате,
заробиха, синко, закараха.
Я Марко й потийо говори:
- Хвала тебе, моя стара мале,
като си го младо заробиха,
накъде го, мале, закараха:
дал оддека слънцето изгрява,
ил оддека слънцето заходи?
Я майкя му потийо говори:
- Хвала тебе, Марко мило чедо,
нали питаш, право да ти кажем.
Надоле го, сино, закараха,
отдека слънцето изгрява.
Марко ойде у хладни тавлии,
та попита коня сив-зелена:
- Хвала тебе, коню сив-зеленко,
я опитах брата поробена,
дал кеш мене по друми пренети
да ме носиш у Будина града.
Тамо има стари робини,
стари робини отдавна робени
и робени, и заборавени.
А коня му потийо говори:
- Хвала тебе, Марко чорбаджйо,
я постегни моя рамна снага,
заюзди ми мой сини юзди,
па си стъпи у десна зенгия
да идеме брата да тражиме.
Послуша го Марко чорбаджия,
та си стегна своя добра коня,
та си пойде низ рамни друмове,
та си ойде през поле широко,
та си литна през Пирин планина,
та си ойде у Будина града.
Геч си ойде Марко добър юнак,
тамо чука на белите порти.
Никой смее Марко да отвори,
никой смее, нито па умее.
Излела е Милица робиня,
отворила тия бели порти.
Я Марко й потийо говори:
- Хвала тебе, незнана робине,
тува чуем, че си робие има,
дали има некой като мене,
като мене, на мене да личи?
А она му потийо говори:
- Азе не знам, незнано друмниче.
А Марко й потийо говори:
- Хвала тебе, незнано робиньо,
я си влезни у Будина града,
та си викни това старо робие,
кое си е менека прилика,
код менека на порти да излезне.
Послуша го Милица робиня,
та изведе стара Андреяше.
Ка излезна стара Андреяше,
а Марко му потийо говори:
- Хвала тебе, мойго стари брате,
да чеш тизе с мене да си идеш!
Андреяш му потийо говори:
- Бог те убил, незнано друмнйче,
кога мене турци заробиха,
азе немах нищо породено,
нити брата, нити мила сестра,
я оставих една стара майкя!
А Марко му потийо говори:
- Хвала тебе, мое мило брате,
майкя мене у старост породи.
Па се збрахме тридесе дружина
да пиеме вино и ракия,
служеше ни Деница девойкя.
У дружина чаша погинала,
се дружина се люто кълнеа,
кой със брата, кой с мила сестра.
А Марко си нигде нищо нема.
Он се кълне у добраго коня.
Дружина му вяра не лбвеа:
- Хвала тебе, Марко добър юнак,
конско месо, кучешка нахрана,
у тебе е чаша позлатена!
И Марко си потийо говореше:
- Аде брайно, със мене да идеш,
да си имам од рода некого.
Па го качи коню на теркия,
па са пошли низ гори зелени,
та ходили три дни и три нощи.
Андреяш си потийо говори:
- Хвала тебе, Марко мило брате,
нещо ми се водица препило.
А Марко му потийо говори:
- Чекай, чекай, брате Андреяше,
да слезнеме у поле широко,
тамо има хани и мехини,
тамо има моя приятелка,
и она е Мара механджийка,
да пиеме това добро вино;
тая гора не фела водата.
Послуша го брата Андреяша,
та ходили ден и пладнина.
Проговори брата Андреяшя:
- Хвала тебе, Марко мило брате,
умрех, брайно, за студена вода!
Марко юнак потийо говори:
- Хвала тебе, коню сив-зеленко,
я си копни с твоя десна нога,
та изкопай два студена кладенца!
Послуша го коня сив-зеленко,
та си копни с своя десна нога,
та изкопа три студни кладенци.
Неизврело тая студна вода,
на изврели тия ясни кърви.
Андреяше потийо говори:
- Хвала тебе, Марко мило брате,
умрех, брайно, за студена вода!
А Марко му потийо говори:
- Чекай, чекай, брайно Андреяше,
да слезнеме у поле широко,
тамо има Мара механджийка,
да пиеме вино и ракия.
Послуша го брата Андреяша,
та си чека брата Андреяша,
та се слели у поле широко,
дека седи Мира механджийка,
она били Маркоте знаяла.
Наточи им вино и ракия.
Хитра била Мара механджийка,
та измеша вино и ракия
да упои Маркоте юнака,
да му вземе брата Андреяша.
Досети се Марко добър юнак:
- Я дай, Маро, тая студна вода,
брат не пие това руйно вино,
руйно вино и бистра ракия.
Та пийнали тая студна вода
и платили вино непиено,
па тръгнали низ равни друмове,
та са ошли у бащини двори -
дворове са у бурен урасли.
Ка ги виде нихна стара майкя
Тогай се е с душа разтъхнала.
Коле Милев - с. Слатина, 20.XII.1887.
