(Маркова майка търси из Влашко поле сина си и пита слънцето, вижда ли го.)
Ясно слънце отговаря:
- Ой та тебе, Марко мале!
не си търси Марка юнак -
Марко юнак долу, долу,
долу, долу, в Крайна земя,
че са бие с турска войска;
кога турци Марка бият,
кебето цело ечеше;
кога Марко турци бие,
земя, небо, са тресеше...
Наранили турци Марка
седемдесет люти рани;
та е легнал Крали Марко,
та е легнал под бел чадър.
Над него са орли вият,
Крал Марко им отговаря:
- Ой ви вази, черни орли!
Не са вийте, не са бийте:
мои са кръви не пият!
Черни орли отговарят:
- Ой та тебе, Крали Марко!
Ние са за теб не вием,
а ние са Богу молим
за твойто юнашко здраве.
А Марко им отговаря:
- Идете, орли, идете,
долу, долу в Крайна земя,
наежте са турски меса,
напийте са черни кръви.
Украйна, вер. Одеса; зап. Юрий Венелин (Безсонов, № 16).
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
