Кралят от Мисира, Милоше чобане и Роксанци
Зажени се Дете Дукадинче.
Не е било Дете Дукадинче,
нело било краля от Мисире.
Съде оди, съде обиоди,
се обиде хора и градове,
се обиде села и махале,
а паланке ни край, ни брой нема -
нигде нема за него прилика.
Дека има за него прилика,
тамо нема за майкя погода
и си нема за старос роднине.
Кога мина през Дунав у Влашко,
та отиде у Роксана града -
тамо найде за себе прилика,
й си найде за майкя погода,
и си найде за старос роднине.
Роксанци су хитри и опаки -
они мислу глава да му зему,
а то нели девойкя да даду.
Они са му млого засакали -
засакаше три товари благо,
засакаше чисто сухо злато,
засакаше три пръстена златни,
на пръстенье безцено каменье.
Засакаше и му заручаше
се да позве рода и нерода,
да не позве сестричина рода -
у кавга са млого кавгалие,
у пиянство млого пияници.
Па се Дете назад поврънало,
та отиде на свои дворове,
па си рони тие дробне слъзе.
Съгледа га ньему стара майкя,
съгледа га и тиом му дума:
- Леле, сине, леле, мое дете,
защо рониш тийе дробне слъзе?
Слъзе рониш, та си лице гориш?
А оно й тио проговара:
- Леле, мале, леле, стара мале,
нели пита, мале, да ти кажем
защо роним тийе дробне слъзе;
суде ходих, мале, обиодих,
се обидох хора и градове,
се обидох села и махале,
а паланке ни край, ни брой нема -
нигде нема за мене прилика.
Дека има за мене прилика,
тамо нема за майкя погода
и си нема за старос роднине.
Кога минах през Дунав у Влашко,
та отидах у Роксана града -
тамо найдох за себе прилика
и си найдох за майкя погода,
и си найдох за старос роднине.
Ала су ми млого засакали:
засакаше три товари благо,
засакаше чисто сухо злато,
засакаше три пръстена златни -
на пръстенье безцено каменье,
та затова дробне слъзе роним.
А майкя му тихо проговара:
- Леле, сине, леле, мое дете,
и това ли, сине, да те учим?
Я улезни у ладне одае,
та отклопи бащини сандъци,
та си земи перо и мастило,
та изпиши тая ситна писма,
разпрати ги бащини достове.
И Дете е майкя послушало,
та улезна у ладне одае,
та отклопи бащини сандъци,
та си зема перо и мастило,
та изписа тая ситна писма.
Разпрати ги Марку Кральевичу,
разпрати ги Релю Крилятичу,
разпрати ги Янку от Косово,
разпрати ги Сръбину юнаку.
Не се мина ни млого, ни малко,
ето иде Марко Кральевиче
и си води шест хиляди свата,
И си носи три товара благо,
и си носи три пръстена златни,
на пръстене безцено каменье.
Не се мина ни млого, ни малко,
ето иде Релю Крилятича
и си води шест хиляди свати,
и си носи три товари благо,
и си носи три пръстена златни,
на пръстенье безцено каменье.
Не се мина ни млого, ни малко,
ето иде Сърбина юнака
и си води шест хиляди свата -
се сръбяци до Бога юнаци,
кац скацая кат сури еленье,
мръки бръки зад уши връзали.
И си носи три товари благо,
и си носи чисто сухо слато,
и си носи три пръстена златни,
на пръстенье безцено каменье.
Къга чула нему мила сестра,
де ю брате на сватба не кани,
а она си тихо проговара,
проговара на ньойни синове:
- Леле, сине, Петре Петрушине,
леле, сине, Вуко Вукашине,
леле, сине, уйкя ви се жени!
Отдалек е девойкя загодил,
отдалеко, от Роксана града.
Роксанци су хитри и опаки,
они мислу главу да му зему,
а то нели девойкя да даду.
Ай д'идете уйки ви на сватба,
ай д'идете уйки ви на помощ!
А они на майкя си думаю:
- Леле, мале, леле, стара мале,
кико, мале, незвани д'идемо?
Почуди се неговата сестра,
па си зема перо и мастило,
та изписа това ситно писмо,
та га пише Милошу чобану:
"Леле, сине, Милоше чобане,
стара майкя лежи, че да умре!"
Па га прати по сиво соколе,
па га прати на Козер пладнину.
Ка отлете сиво соколенце,
ка отлете на Козер пладнину,
там затече Милоша чобано,
де ручаше з дванайсе кеае,
та си падна ньему на колено.
Тресну крилце, та писмо изпадна.
Проучи га Милоша чобана,
проучи га и слъзе порони.
Слъзе рони, на кеае дума:
- Вала вама, дванайсе кеае,
лепо вие стадо да гледате!
Я че идем дома на дворове,
стара майкя лежи че да умре.
Па пооправи конче тригодишно,
па се качи ньему на рамена.
Конче пуща през црънице земня,
а соколе више под небеса.
Па е конче пиленце варнало,
варнало га три саате време;
ка отиде на свои дворове,
отдалек га майкя посретнала,
посретнала са жлъте здравице,
па Милошу тиом проговара:
- Леле, сине, Милоше чобане,
не бой ми се, Милоше чобане!
Нече скоро майкя да ти умре,
та ми носиш црън овен на уста.
А Милош ю тио проговара:
- Леле, мале, леле, стара мале,
това не е църн овен на уста,
нело ми е баджак на усница.
А она му тио проговара:
- Леле, сине, Милоше чобане,
леле, сине, уйкя ти се жени!
Отдалек е девойкя загодил,
отдалеко, от Роксана града.
Роксанци су хитри и опаки,
они мислу глава да му зему,
а то нели девойкя да даду.
Ай да идеш уйки ти на сватба,
ай да идеш уйки ти на помощ!
И Милош е майкя послушало,
та се Милош лепо пременило,
па пооправи коня Кулешаго,
удари му до седем колана,
загръна си кожух мечетина,
па си тури капа влъчетина,
па се качи коню на рамена,
та че д'иде уйкю у сватове.
Па си иде зором по сватове.
Отдалек га они съгледаше,.
па си свати дума продумаше:
- Каква ли е тая бугарина,
що си яа тая добра коня?
Да можемо коня да му узмем.
Дочекли га троица юнаци,
Милош беше на коня задремал,
а они му коня посапрели,
та се Милош от сън сабудило.
Па извади оловне камджие,
та зашиба троица юнаци.
А они му тио проговарат:
- Вала тебе, църна бугарино,
не ни шибай с оловне камджие,
че ни смо те от сън събудили
да питамо, продаваш ли коня.
А Милош им тио проговара:
- Вала вамо, троица юнаци,
мене ме е майкя аризала,
аризала на Козер пладнину.
ни кръстено, ни па молитвено,
та не знаем пари да си броим,
ни си знаем есап да си ловим,
а то нели коня да продадем.
Заминаа троица юнаци.
Ка насташе у Латина града,
Бог да бие латинци кметове,
и опи су облоге правили -
изкарале девет кола трънье,
изкараше и тъгай казаше:
- Кой прерипи девет кола трънье,
той че мине низ Латина града!
Сви сватове ником поникнаше,
али краля тръном потрънало,
па си дума краля от Мисире:
- Кой си може облоги да свръши,
очем ньему скупо да му платим -
че му давам пари неброени.
А сватове дума продумали:
- Я окнете цръна бугарина!
Он си яа тая добра коня,
беки може облоги да свръши.
Ка окнаше цръна бугарина,
отдалеко на латинци дума:
- Вала вама, латинци кметове,
я съм чобан на Козер пладнину,
та си пасем девет хиляд стадо.
Па ка видим жива гаведина,
я прекрочим по девет могилке,
та си стадо от гавет одвардим,
а ти нели язе да не можем
да прерипнем девет кола трънье.
Изкарайте още девет кола!
Па покара коня Кулешаго,
та прерипна девет кола трънье
и можеше още да прерипне!
Па си ойде у ладне меане,
та си кити това руйно вино.
Бог да бие латинци кметове,
они още облоге правили!
Изкарали девет чебри вино,
изкарали накрай у Латина,
изкараше и тъгай казаше:
- Кой попие девет чебри вино,
той че мине низ Латина града,
да си иде у Роксана града!
Сви сватове ником поникнаше,
али краля тръном потрънало,
па си дума краля от Мисире:
- Кой си може облоге да свръши,
очем ньему скупо да му платим!
Че му давам пари неброени.
А сватове дума продумали:
- Я окнете цръна бугарина,
беки може огблоге да свръши.
Ка окнаше цръна бугарина,
отдалеко на Латинци дума:
- Вала вама, латинци кметове,
я съм чобан на Козер пладнину,
та си млъзем девет хиляд стадо.
Къга пинем, нема да си дробнем,
къга дробнем, нема да си пинем,
а то нели язе да не можем
да попием девет чебри вино.
Изкарайте още девет чебри!
Па си изпи девет чебри вино,
та па нема мустак да натопи,
а то нели кеф да си добие.
Та опущи китени сватове.
Ка насташе у Роксана града,
Бог да бие роксанци кметове,
излезнали накрай у Роксана,
излезнали, на свати казали:
- Кой прерипне тая вита кула,
че улази у Роксана града!
Сви сватове ником поникнаше,
али краля тръном потрънало,
па си дума краля от Мисире:
- Кой си може кула да прерипне,
очем ньему скупо да му платим -
че му давам пари неброени.
А сватове дума продумали:
- Я окнете цръна бугарина,
беки може кула да прерипне!
Ка окнаше цръна бугарина,
он покара коня Кулешаго
да прерипне тая вита кула.
Али къга през кула да падне,
даде Господ той вири, ветрове,
та му падна капа вучетина
и се диже кожух мечетина -
свитна рухо като ясно слънце!
Тъгай су се свати зазверили
и су дума они продумали:
- Това не е цръна бугарина,
нело ми е нещо от колено.
Бог да бие роксанци кметове
и още су облоге правили!
Изкарали дору три девойке,
три девойке - се су еднолике,
еднолике - и се едно рухо.
Изкарали, дума продумали:
- Кой познае гледана девойкя,
кой познае - нему че ю дадем.
Сви сватове ником поникнаше,
али краля тръном потрънало,
па си дума краля от Мисире:
- Кой си може облоге да свръши,
очем нему скупо да му платим.
че му давам пари неброени.
А сватове дума продумали:
- Я екнете цръна бугарина,
беки може облоге да свръши!
Окнали га, али га немало.
Та роксанци свати накарали,
накарали у туй черно кале.
Па они су сабльи заострили,
заострили главу да им сечу.
Ка е чуло Милоше чобане,
на роксанци отдалеко дума:
- Бог ви било, роксанци кметове!
Я съм чобан на Коздер пладнину,
та си пасем девет хиляд стадо -
на ноч ми су девестотин ягну,
ка улезнем у стадо големо,
ка улезнем у стадо - познаем
кое агне от коя е овца,
а то нели язе да не можем
да познаем гледана девойки!
