* * * (Събрали се седемдесет краля (1)

Извор: Викизворник
Пређи на навигацију Пређи на претрагу


* * *

Събрали се седемдесет краля,
събрали се вечеря да вечеряха,
вечеря да вечеряха, вино да пиеха,
вино пиеха с позлатена чаша.
От софра им чаша загинала, 5
зафанаа кралюве да се кълнат.
Кой се кълне у майка и татко,
кой се кълне у люба и деца,
Марко се кълне у коня и оруже.
Кралюве на Марко говореха: 10
- Ой ти, Марко, Марко Кралевики,
що се кълнеш у коня и оруже,
конско месо - кучета го ядат,
остра сабя - студено железо?
У тебе е чаша позлатена! 15
На Марко се много нажалило,
та си отиде у бащини двори
и си седна на бела плющия,
та си жално плаче и сълзи рони.
Ка го догледа стара му майка, 20
на Марко си вели, говори:
- Ой ле сине, Кралевики Марко,
защо плачеш и сълзи рониш -
дали те некой камен надхвърли,
дали те некой с коня надигра, 25
ели те некой песен надпея?
А Марко на майка си говори:
- Не ме, мале, никой с камен надфърли,
нито ме некой с коня надигра,
ели па некой с песен надпея! 30
Ами се бехме, мале, събрали,
събрали се бехме седемдесе краля,
вечеря да вечеряме, вино да пиеме,
вино да пиеме с чаша позлатена.
От вечеря, мале, чаша загина; 35
секой се кле у брат, у сестра,
у брат и сестра, у люба и деца,
а я, мале, си немам нищо,
ни брат и сестра, ни люба и деца,
та се клех, мале, у кон и оруже. 40
Мене, мале, кралюве набедиха,
набедиха, кье съм чаша я укрил!
А майка на Марко говори:
- Мълчи, сине, и сълзи не рони!
Ти си имаш, сине, брат Андрашина, 45
брат Андрашина, сестра Ангелина!
Кога беха размирни години,
турци си них роби закараха,
роби закараха в далечна земя,
в далечна земя Анадолска! 50
Какво зачу Кралевики Марко,
бърже стана и коня възседна,
та отиде в града Анадола;
напри се на младо дервишче,
та си влезе в турско кафене - 55
там завари турци анадолци,
дека кафе пиеха и кюкюнь пушеха.
Марко си тихо настрана седна,
ни кюкюнь пуши, ни за кафе заръча...
Тога турци на Марко говореха: 60
- Ой ти, младо дервишче незнайно,
от коя си земя и от коя си града,
та ни кюкюнь пушиш, ни кафе пиеш?
А Марко на турци тихо говори:
- Ой ле вие, турци анадолци, 65
я си съм от каурска земя,
та не мога без вино и ракия;
я кье ви дам сто дуката
да пиете кюкюнь и кафе,
я на мене вие кажете 70
дека има вино и ракия!
Тури на Марко отговарят:
- Ой ле, младо дервишче незнайно,
прошетай си се по наша града,
ти кье видиш порти позлатени, 75
тамо седи краля Андрашина, -
той си има вино и ракия!
Прошета се Марко по нихна града,
найде си порти полатени,
на порти чука и вино иска, 80
и за вино дукати си дава.
Излезла е Андрашица млада,
та на Марко си вели, говори:
- Ой ти юначе, дервишче младо,
вино с пари ние не продаваме, 85
вино ако искаш, качи се горе,
качи се горе код' Андрашина -
с него кье пиеш вино с облага!
Марко се качи горе на дивани,
горе на дивани код' Андрашина. 90
Андрашин на Марко говори:
- Ела, юначе, вино да пием!
Ако ти мене вино надпиеш, -
да ми вземеш младата кралица;
ако я тебе вино надпия, - 95
кье ти взема коня и оруже!
Марко на това си кандиса,
та седнаха вино да пият...
Марко пие, хич го не хваща,
а Андрашина вино си го хвана, 100
вино го хвана, дремка го улови...
Тога млада кралица заплака,
заплака, дребни сълзи зарони,
ем плаче, ем жалко говори:
- Ой ле Андрашине, мое любене, 105
никой те юнак досега не надпи,
сега те надпи това младо дервишче,
та кье мене дервишче заведе,
ка кю тебе, Андрашине, оставя?
А Марко на кралица говори: 110
- Ой ле, Андрашинце, млада кралице,
млада кралице, гюзел Марийо,
кье те водя у каурска земя,
у каурска земя, у града Прилепа,
ти кье бидиш млада дервишица! 115
А кралица плаче и говори:
- Я си имам у Прилепа града
едно младо и лепо деверче,
него го викаха Кралевики Марко,
той кье мене от тебе отевне! 120
Ка си дочу Кралевики Марко,
порони сълзи низ юнашко лице,
и на млада кралица говори:
- Ой ти, моя братова кралице,
я си съм оня Кралевики Марко! 125
Двата се жалостно прегърнаха,
та си Андрашина от сън събудиха.
И Марко на Андрашина говори:
- Стани, брате, код' майка д' идем,
код' майка д' идем, да я утешим; 130
кье майка за тебе тежко въздиша!
Станаха бракя, коне оседлаха,
коне оседлаха, за Прилеп тръгнаха...
Кога беха през Сушица планина,
Андрашина за вода зажадня, 135
нема близо Андрашин вода да пие,
механа има у сред Сушица,
у сред Сушица, далеко от друми.
Кога стигнаха у сред Сушица,
Марко на пътя коня запря, 140
та на Андрашина пътя кажува,
пътя кажува и говори:
- Върви, брате, по тоя път,
та кье срещнеш хладна механа,
в механа Ружа кръчмарица, 145
там си поискай вода да пиеш,
а я тука тебе кье чаам!
Отиде Андрашин по пътя за механа,
в коя пиеха млади юнаци,
млади юнаци - шеесе хайдуци. 150
На порти Андрашин почука,
изляла е Ружа кръчмарица,
та на Андрашина говори:
- Какво искаш, чичо от незнайна?
А Андрашин й говореше: 155
- Искам една вода да пия,
кье съм за вода много зааднял!
А Ружа си у механа влезе,
та на хайдуци тихо говореше:
- Дошъл ми е чичо от незнайна, 160
дошъл ми е вода да си пие!
Хайдуци на Руа говореха:
- Нека влезе внетре в механата,
в механата вода да пие,
да видим кой е и що е юнак! 165
Изляла е Ружа кръчмарица,
та Андрашина внетре въведе.
Ка го видеха шеесе хайдука,
от еднъж му глава отсекоха,
и пред них на софрата остиха. 170
Марко чака горе на пътя,
чака Андрашина да се завърне,
чака, чака, нищо не дочака.
Бутна Марко коня Шарка добра,
та си у механа Марко отиде; 175
хич не чука, право внетре влезе,
що да види Марко у механа -
брата му на земята изтегнат,
глава му на софра иправена,
изправена срещу шеесе хайдука! 180
Извади си Марко своя остра сабя,
маха Марко налево, надесно,
та погуби до шеесе хайдука.
И си взема глава от софра,
та я тури код трупо на Андрашин, 185
па си извади шише от пояси,
та поля с тая жива вода -
глава се трупо зафана.
Та си Андрашина на нозе стана,
и си отново коня възседна; 190
та си с Марко па тръгнаха,
па отидоха у града Прилепа,
у Прилепа, у лепа Вароша.
Кога й видя Маркова майка,
що да види - два бракя, 195
два бракя, нейни мили сина!
От радости се майка им слисала,
а на Андрашина глава паднала...



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Недобърско, дн. Добърско, Разложко (Боянов, Серафим Ив. Сборник от български народни песни. Кн. 1. С., 1884, с. 89, № Х - "Кралевики Марко се нахожда с брата си Андрашина"); кюкюнь - тютюн; ка кю - как ще.