Марко, арапин и Мара кръчмарица

Извор: Викизворник

Съдържание като на предната песен, само че вм. „Гино” се явява „арапин“. Марко подсказва на Мара, че ключовете от синджирите били под езика на арапина.



Марко, арапин и Мара кръчмарица

Вино пие Марко на облога.
Ни го пие, з бракя и дружина,
Нел го пие с цръна арапина:
Она дава, Марко да напои,
Марко дава, нея да опои. 5
Па са пили три дни и три ночи:
Марко пие вино тригодишно,
А арапка — вино шербетлиа.
Па ми Марко пиенье ванало,
Та си рипна цръна арапина, 10
Та улови Марко Кральевина —
Тури руки у тешки тумруци[1],
На ноги му бели бугагии,
На шиа му три ситни синджири.
А Марко се на арапка моли: 15
„Вала тебе, цръна арапино,
Ако тука мене ти погубиш,
Никой нема вера да ти ване:
Сек че, Богме, за мене да каже,
Че съм язе негде забегало. 20
Я ме връли коня на гръбина,
Та ме носи из мои дръжави[2]:
Кой те види, сек да ти завиди,
Кой те чуе, сек да се забои.“
Арапка е Марко послушала: 25
Врълила го коня на гръбина,
Носи го из негови дръжави.
Марко води ис суи долове,
Дека нема вода за пиенье.
Арапка вода ожаднела 30
И на Марко дума продумала:
„Тука, Марко, са твои дръжави[3],
Каде има вода за пиенье?“
А Марко ю тогай одговара:
„Пусто место, пусто останало! 35
Нигде нема вода за пиенье
Само има бре ладни меани,
Меанджийкя Мара кръчмарица,
Но не смеем тамо да минуем,
Що съм пило девед годин дъна, 40
Пило, яло, пара не съм дало,
Та не смеем тамо да минувам.“
Арапка си на Марко говори:
„Ти се не бой, Кральевиче Марко!
Заведи ми на ладни меани, 45
Я че платим бре твои борчове.“
Поведе го Кральевича Марко —
Провидоа се шарани кръчми,
У кръчмите Мара кръчмарица.
Де е била Марку мила сестра, 50
Оддалек е Марко сагледала,
Сагледала и го е познала,
На арапка потиом грвбри:
„Дръж го, дръж го, Бог да го убие,
Що е пило девед годин време, 55
Пило, яло, пара не е дало!“
Отишли са на шарени кръчми.
Арапка си на Марко говори:
„Шетай, Марко, до два добра коньи,
Че улезнем вино да попием, 60
После я че коньи да пошетам,
А ти тогай вино че си пиеш.“
Улезна си цръна арапина,
Пресретна я Мара кръчмарица,
Сипала ю чаша руино вино, 65
У виното билки и коренье,
Да отрови цръна арапина.
Она пила, Мара ю служила,
Полегнала малко да си поспи.
Па си стана Мара кръчмарица, 70
Та ю бръка по свилни джепове,
Та си тражи от синджир ключеве,
Да отпуши Марко Кральевича,
А Марко си на сестра говори:
„Що му бръкаш по свилни джепове 75
И му бръкаш по кожни дисаги?—
Он си тамо ключеве не носи.
Я му бръкни уста под езико,
Там че наидеш от синджир ключеве!“
И Мара е това направила: 80
Намерила от синджир ключеве,
Отклопила Марко от синджире,
Свалила му триста ока синджир,
Ударила Марко по гръбина
И на Марко потиом говори: 85
„Ти с пиенье глава че предадеш.“

(Дядо Цено Конев, с. Гинци.)

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

  1. тумруци — дървета за свръзване крака или ръце на затворници
  2. дръжави — владения, имоти
  3. дръжави — владения, имоти

Извор[уреди]

Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 7