Болен Дойчин и черен Арапин
Болен лега Дойчин болен юнак,
еве лежи девет годин дена,
низ очите муи пролетеа,
низ косите трева проникнала.
Сал го чува сестра Гюргелена
и чува му тая добра коня.
Мома ходи по равни дворове,
пърсти троши, дробни сълзи рони.
Съгледа я Дойчин болен юнак,
па на сестра потио говори:
- Хей фала ти, сестро Гюргелено,
оти ходиш по рамни дворове,
пърсти кършиш, дробни сълзи рониш
Що ти се йе толко досадило?
Девет годин мене от чуванье,
девет годин коню от гледанье
или, сестро, коню тимаренье?
А сестра му тиом отговори:
- Хей Дойчине, хей милого бранно,
не ми се йе, брачу, досадило
девет годин тебе от чуванье,
нити, брайно, коню тимаренье.
Нало ми се, брайно, нажалило,
йето стана девет годин дена,
какво, брайно, тизе болен легаш;
посили се Църна Арапина,
носили се у Будина града,
днеска руча крава яловица,
и па руча една фурня леба,
и па пийе по бъчва ракия,
и си пийе една бъчва вино,
на нощ люби мома, хем невеста,
койе люби, живо не остае.
Редом реди по село големо,
ред дооди, брайно, и при мене.
Сношка ми йе абер достигнало,
че да дойде Църна Арапина
да му печем крава яловица,
да му готвим една фурня леба,
да му купим и бъчва ракия,
друга бъчва със червено вино,
да му готвим мома и невеста.
Това ходим по рамни дворове,
пърсти трошим, дробни сълзи роним.
Кой че, брате, тебе да ми чува,
кой че, брайно, коню да ти гледа,
кой че, брайно, коню да тимари?
Проговори Дойчин болен юнак:
- Ей фала ти, сестро Гюргелено,
я улезни у ладни яхъре,
та изведи моя добра коня,
та го води Гюру налбатину
да ми кове коньо вересия;
ако станем, я че да му платим,
ако умрем, он че да ми прости!
И сестра го това послушала,
та улезна у ладни яхъре,
та изведе тая добра коня,
заведе го Гюру налбатину:
- Бог помага, Гюро налбатине!
Допрати ме Дойчин болен юнак
да му ковеш коньо вересия!
Ако стане, и он че ти плати,
ако умре, тизе да му простиш!
Проговори Гюро налбатино:
- Таком Бога, моме Гюргелено,
ако плати, ако хич не плати!
Със него сме млогу живовали,
та сме пили това добро вино.
И му кова коню вересия.
Заведе го мома Гюргелена,
уведе го у ладни яхъре,
па отиде код Дойчину юнак,
па Дойчину потио говори:
- Фала тебе, Дойчине юначе,
Гюро кова тая добра коня
и подкова коньо вересия.
Проговори Дойчин болен юнак:
- Леле варай, моя мила сестро,
я улезни у ладни земници,
та изнеси моя остра сабля,
девет годин сабля не острена,
девет годин сабля не вадена,
та я носи Петър бичакчиа
да ми остри сабля вересия.
Кога станем, я че да му платим,
ако умрем, па он да ми прости!
И сестра го това послушала,
везела йе сабля ръждавица,
занесе я Петру бичакчиа:
- Бог помага, Петре бичакчио,
допрати ме Дойчин болен юнак
да му остриш сабля вересия.
Кога стане, он че да ти плати,
ако умре, тизе да му простиш!
Проговори Петър бичакчиа:
- Та кой Бога, моме Гюргелено,
я че острим сабля вересия,
ако даваш твойе бело лице,
ако даваш мене на залога,
та да острим сабля вересия.
Побегна си мома Гюргелена,
отиде си на свои дворове,
па отиде код Дойчин юнаку,
па на Дойчин потио говори:
- Хей фала ти, Дойчине юначе,
какво каже Петър бичакчиа,
мойе лице сака на залога,
да ти остри сабля вересия!
Проговори Дойчин болен юнак:
- Леле варай, моя мила сестро,
я улезни у ладни земници,
та отвори шарени ковчадзи,
та изнеси това бело платно,
та увежи мои болни кости,
чем да идем среща на Арапин.
Сестра си йе брата послушала,
улезнала у ладни земници,
изнела йе това бело платно,
та увеза Дойчин болни кости.
Изведе му тая добра коня
и качи го на доброго коня,
и му даде тежка топузина,
и му даде тая остра сабля.
Девет годин коня не яздена,
девет годин сабля не носена.
Излезнаа под Будина града.
Провикна се Дойчин болен юнак:
- Хей ти, бедо, хей ти, Арапине,
дека да си, код мене да дойдеш,
язе идем тебе на белега!
Ка го дочу Църна Арапина,
страшен беден, Бог да го убийе!
Кога дойде код Дойчин юнаку,
с нога бийе, та бразда изкопа.
Фърля топуз Църна Арапина,
а Дойчин го у ръка прифана.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, Дойчине юначе,
стой, почекай, още еднъж да фърлим!
А Дойчин си на Арапин дума:
- Бог те убил, бедна Арапине,
я не можем на конь да се държим,
а ти сакаш ишалък да чиниш!
Фърля топуз Дойчин болен юнак.
Ка удари Църна Арапина,
девет лахте у земи пропадна
и десето се бело каменье.
Рита коня Дойчин болен юнак,
та отиде Арапови двори,
погубил йе Арапово любе
и погуби Арапово дете,
натовари пет мъски иманье.
Право кара Дойчин болен юнак,
право кара Гюру на дворове:
- Хей фала ти, Гюро побратиме,
я излезни на белите порти
да ти платим, що ми коня кова.
Излезнал йе Гюро налбатино,
със него се двата прегърнаа,
прегърнаа и се цаливаа.
Остави му две мъски иманье,
па му плати, що му кова коня.
Па отиде Петру на дворове.
Провикна се Дойчин болен юнак:
- Хей фала ти, Петре бичакчио,
я излезни на белите порти
да ти платим, що ми остри сабля!
Излезнал йе Петър бичакчиа.
Дойчин тегли тая остра сабля,
сабля търгна, глава му пресече.
Отиде си на свои дворове.
Сретнала го сестра Гюргелена,
свалила го от добрата коня,
изнесе го на високи чардак.
Проговори Дойчин добър юнак:
- Леле варай, сестро Гюргелено,
я ми слезни от високи чардак,
че отвежем това тънко платно,
че отвежем от моята снага!
Сестра бега от високи чардак,
он отвеза това тънко платно.
Се му кости низ кожа паднаа
и он сам се със душа разтана!
