Марко Кралевики, брат му Анреаше и Арапка девойка
Майкя Марка по Варош тражила,
не найде го у бели Вароше,
разбрала го у суи планини,
дека гради девет задушбини -
гъсти гори - нови манастире, 5
равни друми - студени кладенци,
кални друми - каменни калдарми,
криви реки - кемере мостеве,
вода води от девет планини,
чешми гради по суи планини,
вода води, вода не доходи.
Па говори Марку стара майкя:
- Фала тебе, Марко мили синко,
защо градиш девет задушбини,
та се мъчиш по суи планини -
гъсти гори - нови манастире,
равни друми - студени кладенци,
кални друми - каменни калдарми,
криви реки - кемере мостеве,
вода водиш от десет планини,
чешми градиш по суи планини,
вода водиш, вода не доходи;
дал ги градиш мене за спомена,
ил ги градиш баще за прощенье,
ил ги градиш тебе за юнашство?
Отговара Марко добър юнак:
- Леле, мале, леле, мила мале,
ни ги градим тебе за спомена,
ни ги градим баще за прощенье,
ни ги градим мене за юнашство,
нел ги градим Арапки девойки.
Ние бехме триесе дружина,
отидохме на ладна механа,
па си пихме вино троегодско,
вино пихме и гозби ручахме,
и дружина чаша си пощукна,
пощукна си чаша позлатена.
Кога беше рано отзарана,
ка пойдоха триесе юнаци,
тезгетаре порти затвориха,
редом реда, редом по юнаци,
редом реда, та си чаша тража,
та си тража чаша позлатена;
редом реда, ред клетва давая,
кой се кълне у брата, у сестра,
кой у сестра, кой у мила майкя,
кой у майкя, кой у мили баща,
секому си за вера фанаа,
а я нема у що да се кълнем;
я се кълнем у моята сабля,
и се кълнем у моега Шарка;
мойе Шарко - кучешко месище,
остра сабля - студено желязо!
Тезгетаре вера не фанаа,
фанаа ме, та ме затвориа,
туриа ме у тежки зандани,
у зандани, у тежки тумруци,
та си лежах три години време,
никой нема код мене да дойде.
Научи се Арапка девойкя,
ката дена код мене доходи,
на зарана пребела погача,
на вечера пребела баница;
я не знаем кога е Великден,
донесе ми комка у кутия,
па ми дума Арапка девойкя:
"На ти, Марко комка да се комкаш
да си знаеш кога е Великден."
Я не знаем кога е Гергьовден,
донесе ми Арапка девойкя,
донесе ми от жълта молитва:
"На ти, Марко, от агне молитва,
да си знаеш кога е Гергьовден."
Па ми дума Арапка девойкя:
"Фала тебе, Кралевичи Марко,
очеш мене за любе да земеш,
я лахам от баща ключеве,
тебе, Марко, низ зандан че пущим? "
Везела е Арапка девойкя,
везела е от баща ключеве,
та украдна от баща ключеве,
та отвори той тежки зандани,
та опущи Марко добър юнак.
Пойде Марко дома да си иде,
с него пойде Арапка девойкя;
Марко пойде през полье широко,
останала Арапка девойкя,
останала, не може да ходи,
па си дума Арапка девойкя:
"Чекай мене, Марко добър юнак,
чекай Марко, и я с тебе д`идем!
Ако нечеш дома да ме водиш,
ти ме води робиня да съм ти;
ако нечеш любе да съм ти,
ти се върни, та си ме погуби!"
А Марко се туку чудом чуди -
да я води робиня да му е,
със него че шега да си бия,
дружина че шега да си бия,
да нема ли бугарка девойкя,
та е везел Арапка девойкя;
да я води за любе да му е,
па че с него шега да си бия.
Он се върна, та си я погуби,
та погуби Арапка девойкя.
Тогай Марко тио отговара:
- Леле, мале, леле, стара мале,
затова си задушбини градим;
я ги градим Арапки девойки.
Клета да си, моя стара мале,
ка ме роди, що ми не породи
я ли брача, я ли мила сестра!
Майкя Марку потио говори:
- Фала, Марко, фала, мили синко,
ке те породих, а я ти породих,
породих ти брата Андреаша,
ама дойде Челедин войвода,
занесе го на Латина града.
Проговори Марко добър юнак:
- Клета да си, моя стара мале,
що не кажеш още от отдавна
да си идем, брата да си тражим,
да си тражим брата Андреаша!
Па си справи коня Шаргания,
та облече той дервишки дреи,
па подкова нодзе у подкова,
па си фана Шарка по себека,
та си ходи от врата на врата,
та си ходи села и градове.
Кога ойде у Латина града,
па питува латински читаци:
- Фала вие, латински читаци,
дека има вино за жълтица
я да пием и коня да поим?
Говореа латински читаци:
- Фала тебе, луда дервишино,
тука нема вино за жълтица
тука има младо Андреаше;
оно дава вино за облоги,
ти да пиеш и коня че поиш.
Питуйе ги Марко добър юнак:
- Фала вие, латински читаци,
дека са си Анреаши двори?
А они му тио говореа:
- Фала тебе, луда дервишино,
негови са яко лични двори,
се дворове сребърни подпоре
и дуаре от юначки глави.
Да си идеш насред на Латина,
тамо са си Андреаше двори.
Марко ойде насред на Латина,
па си найде Андреаши двори,
па си чука на пребели порти.
Излезнало Андреаши либе,
Питуйе го Марко добър юнак:
- Фала тебе, Андреаши либе,
да ми дадеш вино за жълтица,
я да пием и коня че поим.
Отговара Андреаши либе:
- Фала тебе, луда дервишино,
тука нема вино за жълтица,
тука има младо Андреаше,
оно дава вино за облоги,
ти да пиеш и коня да поиш.
Отвори му две пребели порти,
улезна си Марко у дворове,
па си сака вино за жълтица.
Андреаше тио му говори:
- Фала тебе, луда дервишино,
да си давам вино за жълтица,
сва би града злато позлатило,
а я давам вино на облоги.
Да праиме той верни облоги,
я че дадем мойе пръвно либе,
ти че дадеш твоя добра коня -
да пиеме две недели дена,
да пиеме, да не задремеме;
кого напред дремка че одреме,
он че даде големи облоги.
Ка седнаха до двама юнаци,
та си пиха вино троегодско,
та си пиле две недели дена,
Андреаше дремка одремало,
леганало е, та си е заспало.
Извика се Андреаши либе:
- Фала тебе, луда дервишино,
че ме водиш у Прилепа града,
я там имам, бре, Марка девера,
он че мене от тебе да отне.
Тогай дума Марко добър юнак:
- Фала тебе, Андреаши либе,
я съм Марко от Прилепа града,
та си дойдох, та си брата тражим,
та си тражим брата Андреаше!
Па си окна младо Андреаше:
- Стани, каже, младо Андреаше,
днеска, каже, пресвета неделя
стани, кажи, Бога да молиме,
стури капа Бога да молиме,
просто да е големи облоги!
Я си справи коня Кютурана,
да идеме на наши дворове,
да си идеш майкя да си видиш,
да си видиш твоя стара майкя.
Послуша го младо Андреаше,
та си справи коня Кютурана,
па си яхна коня Кютурана.
Марко яхна коня Шараяна,
Па пойдоха през тесни сокаци,
по сокаци през Латина града;
разиграа два юначки кони,
та калдарме из темел къртеха,
дуваре са редом попадали,
керемиди у облаци върга.
Па говора латински читаци:
- Фала вамо, до двама юнаци,
не зорете тука добри кони;
излезнете у суа планина,
та шетайте по суа планина,
та шетайте три недели дена,
кой че напред вода да посака.
Излезнаа до двама юнаци,
излезнаа у суа планина;
шетали са три недели дена,
Андреаше вода ожаднело,
па си дума младо Андреаше:
- Фала, Марко, леле, мили брате
големи ме жеди зажаднеа,
че си бодем коня из под себе,
да си пием конски църни кърви.
А Марко му тио отговара:
- Фала тебе, младо Андреаше,
не боди си коня изпод себе,
да си пиеш конски църни кърви,
нело иди у гора зелена,
тамо има потайна механа,
на махана Мара механджийкя,
она дава вино за жълтица,
ти да пиеш и коня да поиш.
Ама тизе от коня не слази,
че е Мара много гяволица,
немой тебе младо да издаде,
да издаде, да си те погуба.
Кога ойде младо Андреаше,
кога ойде у гора зелена,
отдалеч го Мара съгледала,
у механа шесдесе хайдуци,
па им Мара потио говори:
- Фала вие, шесдесе хайдуци,
какво лудо през горица иде,
та си яа коня Кютурана,
на глава му безцано камене,
кога дойде у ладна механа,
ега може да го погубите;
мене дайте безцано камене,
що пиете, да си заплатите;
вам нека е коня Кютурана,
ега може да го погубите.
Ка е дошло младо Андреаше,
кога дойде на ладна механа,
па си сака вино за жълтица,
отговара Мара механджийка:
- Фала тебе, незнана делийо,
да си давам вино за жълтица,
сва би гора злато позлатила;
а я давам вино за облоги,
да улезнеш у ладна механа,
пий си вино, колико си сакаш.
Слезнало е младо Андреаше,
слезнало е от доброго коня,
улезнало у ладна механа.
Сите са му нодзе станали,
станали са шесдесе хайдуци
и веднъг му чаша, бре, предали,
предали му това руйно вино
и веднъг му глава отрезали.
Па си седа шесдесе хайдуци,
па си седа, па си вино пия
и глава му на топка играли.
Заспал си е Марко добър юнак,
заспал си е у суа планина;
пиле пищи изпод ясно небо:
- Диг се, Марко, да не би се не дигал,
загина ти у ладни механи!
Кога стана Марко добър юнак,
та уяхна коня Шараяна,
та си ойде у гора зелена,
у горица, у ладна механа,
върза Шарко на малата врата,
па на Шарко потио говори:
- Варди, Шарко, никой да не бега!
А он търгна сабля сглабовница,
та разточи сабля сглабовница,
та улезна у ладна механа,
та изсече шесдесе хайдуци.
Бог да бие Мара механджийкя,
подврела се Шарко под копито,
та бегала у росно ливадье.
Затражи я Марко добър юнак,
затражи я да си погуби,
па питуйе коня Шараяна:
- Фала тебе, мой Шарко узобег,
дека ойде Мара механджийкя,
дека ойде, не може да я найдем?
А Шарко си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко, мой сайбийо,
она ойде у росно ливадье.
Марко яхна коня Шараяна,
та отлете у росно ливадье,
та си найде Мара механджийкя.
Па си търгна сабля сглабовница,
да погуби Мара механджийкя,
Мара му се верно примолила:
- Немой мене, Марко да погубиш,
че лекувам младо Андреаше,
че лекувам, Богу че се молим,
че лекувам, че го излекувам!
Лекуваа млада Андреаше,
лекуваа, излекуваа го.
Търгна Марко сабля сглабовница,
та погуби Мара механджийкя.
Па пойдоха до двама юнаци,
ойдоха си у Прилепа града,
у Прилепа на Маркови двори.
Кога ги е майкя съгледала,
веднъг се е с душа разставила.
