Цар Солиман, Кулевиче Бане и Марко

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Цар Солиман, Кулевиче Бане и Марко

Золум прави цара Солимана,
золум прави по Стамбола града,
та си турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета.
Той се чуло до Кулева града.
Тогай стае Куливичи бане,
па си пита нему стара майка:
- Леле мале, леле стара мале,
чем да идем у бела Стамбола,
чем да идем код цар Солимана,
че да идем да се разговорим,
защо турчи моми и невести,
защо турчи и млади момчета.
А стара му майка казуваше:
- Иди, синко, не чем да те запрем,
нал си, синко, много аджамия,
а турци са хитри и опаки,
немой, синко, тебе да измамат,
та че тебе младо да погубат,
не че може да те прежалеем.
Като ойдеш у Стамболско поле,
че те сретнат турци еничере
и они че коньо да ти сакат,
и они че сабля да ти сакат.
Тизе немой коньо да си дадеш,
нито па мой сабля да си дадеш.
Щом си дадаш сабля дамаския,
веднъга че тебе да погубат,
като прийдеш при бела Стамбола,
че те сретнат ходжи и хаджии,
че те сретнат паши и визире,
и они че конь да ти сакат,
и они че сабля да ти сакат.
Щом си дадеш сабля низ ръцете,
веднага че тебе да погубат.
Дете си е майка послушало,
уяхна си конче Кулушанче,
отиде си у Стамболско поле;
сретнаха го турци еничере,
веднага му коньо поискаха:
- Фала тебе, църно Бугаринче
да ни дадеш тая добра коня,
да ни дадеш твоя остра сабля,
тая коня не е за тебека.
А дете си на турци сборува:
- Фала вие, турци еничере,
я не карам коня да продавам,
нъл че д'идем код цар Солимана,
че се прочул цара Солимана,
защо турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета.
Та я ч'идем младо да се турчим,
че се турчим паша да ме тури,
та че яздим конче Кулушанче,
че го яздим по Стамбола града
и че бъдем паша у Стамбола.
Турци му се тогай радовали,
че че д'иде вера да си мени
и тогай си турци заминало,
отишло е край бела Стамбола.
Сретнаха го паши и везире,
сретнаха го ходжи и хаджии,
па на дете потихо говорат:
- Фала тебе, църно Бугаринче,
да ни дадеш тая добра коня,
тая коня не е за тебека
и да дадеш тая остра сабля.
А дете им тогай казуваше:
- Фала вие, паши и везире,
я не карам коня да продавам,
нъло ч'идем код цар Солимана
прочул се е цара Солимана,
защо турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета,
та я ч'идем младо да се турчим,
че се турчим паша да ме тури,
та че яздим тая добра коня,
че я яздим по Стамбола града.
И паши се тъй зарадуваха,
че че д'иде вера да си мени.
Заминало паши и везире,
отишло е у Стамбола града.
Сретнаха го две железни порти,
той погледна на високи чардак,
та съгледа цара Солимана,
на при него до две бъчви вино
Не сети си Кулевичи бане,
че защо е цара Солимана,
защо турци вино не са пили,
а при него до две бочви вино.
Той учини: некой друг е юнак,
повърна се дете наназаде.
Сретнал го е Марко Кралевичи,
веднъг го е Марко попитало:
- Фала тебе, Кулевичи Бане,
що си тражиш по бела Стамбола?
Отговаря Кулевичи Бане:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
сакам д'идам код цар на честито,
сакам д'идам да се разговорим,
защо турчи моми и невести,
защо турчи и млади момчета;
та не знаем де са царски двори,
тука гледах като царски двори
и на чардак като цар Солиман,
на при него до две бъчви вино,
нало турци вино па не пият,
та той може друг юнак да бъде.
А Марко му тогай казуваше:
- Фала тебе, Кулевичи Бане,
това си е царя Солимана,
на е канил мене на честито,
канил ме е на гостье да дойдем,
та е това вино за менека.
И дете се тогай повърнало,
улезнаха у царски сарае,
везаха си нихни добри конье,
везаха ги у хладни яхъре,
излезнаха на високи чардак,
дека седи царя Солимана.
Седнали са шарени постилки,
запили са вино троиогодско,
ем си пият и се разговарят.
Питуе ги царо Солимана:
- Фала тебе, Марко Кралевщчи,
я те каних тебе на честито,
да ми дойдеш да се разговорим,
да те поим вино троиогодско.
а тизе си другар намерило,
отдека е тоя добър юнак?
А Марко си на царо казува;
- Ни го знаем, ни съм го питал,
не знаем го и я отдека е,
ни му знаем па име какво е,
с'а го сретнах при твоите порти,
та питуе за царски сарае.
И он тука при тебе е пошъл,
а не знаем па защо е дошъл.
Това си са с Марко сговорили.
Тогай царо дете попитало:
- Фала, юнак от незнайна земя,
че те питам и ти да ми кажеш,
само дума да ми не подгазиш,
че те много тебе бегендисах:
хайде тебе да те потурчиме,
че ти дадем моя мила черка,
моя черка, султанска девойка,
да я водиш - царев зет да бъдеш.
А дете си тогай казуваше:
- Фала тебе, царе Солимане,
ти като си цар по сичка зеьед,
тизе требе по закон да знаеш,
да гледаме по сичките вери,
коя вера днеска православна
и колко си добри дни имая
през година се да се веселят.
Нашата е вера православна,
секи месец и добър ден имаме,
се имаме, та се веселиме,
а тизека сал един ден имаш,
а и него заман го не знаеш,
у кой ден че дено да ти падне.
Хайде язе да те побугарчим,
нашата е вера по-хубава,
да ти дадем моя мила сестра,
та тизека мене зет да бъдеш.
Царо се е много разсърдило,
защо иде спротив спроти него,
ока царо от високи чардак,
та сборуе турски, арнаутски
и сборуе арапски, татарски:
- Сбирайте се, петстотин гавази,
да фанете това бугаринче,
свалете му глава от рамена.
А Марко си по турски отбира
и по турски и по арнаутски,
и арапски, и па и татарски.
Па на дете пословечки дума:
- Фала тебе, Кулевичи Бане,
скоро слази от високи чардак,
изведи си конче Кулушанче,
отклапай си сабля дамаския,
че да дойдат петстотин гавазе,
че щото са от четири вери,
веднага че тебе да погубат,
че ти свалят глава от рамена -
това ока цара Солимана.
Ама тизе турски не отбираш,
нито турски, нито арнаутски,
ни арапски, нито па татарски.
Веднъг дете от чардаци слезна
и уяхна конче Кулушанче,
и отклопи сабя дамаския.
Наполниха петстотин гавазе,
обтекоха дете да си фанат.
Развърте се Кулевичи Бане.
ка развърте сабля дамаския,
развърте я по царски сарае,
та погуби петстотин гавазе.
А царо си на Марко казува:
- Скоро слази, Марко, от чардаци,
та погуби това бугаринче,
колко сакаш дар че да те дарим.
А Марко си на царо казува:
- Кюти, царо, да не го разсърдиш,
че се качи на високи чардак,
че погуби и тебе, и мене,
че тоя е от незнайна земя
и па си е юнак над юнаци.
Я го гледах тука кога дойде,
играеше коня Кулушана,
играеше самовилска игра,
на земя му кон не опираше,
най летеше како силна хала.
Веднъг ока царо Солимана,
веднъг ока до четири паши
и дете си низ порти излезна.
Отговаря царо Солимана:
- Фала вие до четири паши,
по скоро си войската дигайте,
да хванете това бугаринче,
да хванете да го погубите:
не че може да го пресгигнате,
после нема живи да ходите.
Като им е това отказал
и паши са от чардаци слели
и дигнаха тая силна войска,
да си стигнат Кулевичи Бане.
Отговаря Марко Кралевичи:
- Фала тебе, царе Солимане,
я че д'идем със четири паши,
да им кажем жив да го уловят,
та код тебе да го докараят.
И си слази Марко от чардаци,
та си яхна Шарка добра коня,
не ще д'иде със четири паши,
най пристигна Кулевичи Бане
и тогай му верно казуваше:
- Фала тебе, Кулевичи Бане,
я си слезни от добрата коня,
та постегни два златни колане,
постегни ги лабави да не са,
защо има силен бой да бием,
заклопи си сабя на ръката,
немой нещо сабля да изпущиш.
Я погледни от Стамбола града,
защо се е войска зацърнела,
че те гонят до четири паши,
войска водят до двадесе хиляд.
Обърна се дете наназаде,
кога виде турска силна войска,
ка ги виде, защо силно ходат
да си стигнат Кулевичи Бане,
веднъг дете от коня си слезна,
та постегна два златни колане,
заклопи си сабля на ръката.
Тогай са се Марко повърнали,
та сретнаха до четири паши.
Веднъга се у бой удариха,
на две са се страни раздвоили.
Това време било икиндия,
доде вече зора да зазори
и они са войока погубили,
погубиха деведесе хиляд
и фанаха до четири паши.
Кога са се двата посретнали,
у ясни са кърви потънали,
не могоха два да се познаят -
като са си с дума продумали
и тогай са по дума познали.
Тръгнали са по равни друмове
и си карат до четири паши,
караят ги робе да им бъдат.
До две паши Марко закарало,
закара ги у Прилепа града,
а две паши Кулевичи Бане,
закара ги у Кулева града.
Ка го сретна нему стара майка,
дете си й тогай казуваше:
- Гледай, мале, ка се разговорих,
разговорих с цара Солимана,
защо турчи моми и невести
и си турчи и младе момчета.
Те му карам до две главни паши,
я че па них да ги побугарчим.
И Марко си па двама закара,
закара ги у Прилепа града
и он тамо че ги побугарчи.
Двама паши дете побугарчи
и па Марко у Прилепа града
и он тамо двама побугарчи.



Извор[уреди]

Неуточнено (СбНУ 3, 103).