* * *
Тръгнал Марко по суви планини
да си тражи брата Андреяша;
нема вода коня да напои
и лице си прашно да умие,
ни па той да се напие. 5
Намисли си млади Крали Марко
нож да вади, кон да си боде,
та от коня кърви да си пие
и лице си прашно да умие.
Глас се носи горе от небето, 10
на Маркоте тийо говори,
ей му дума Вида посестрима:
- Вала тебе, побратиме Марко,
недей, Марко, коня да си бодеш!
Че подкараш, Марко, по-надоле, 15
там че найдеш Мара механджийка,
она дава вино на облога,
а не дава вино за жълтице.
Немой, Марко, от коня да слезнеш
и в кръчма Мари да увлезнеш - 20
ти че, Марко, на облог да паднеш,
а си викай вино за жълтица
и от коня, Марко, че го пиеш.
Слезна Марко малко по-надоле,
та намери Мара механджийка 25
и ю сака вино за жълтица,
а Мара се на юнак обажда:
- Я не давам вино за жълтица,
а си давам вино на облога.
Разсърди се млади Крали Марко, 30
та си върза коня пред кръчмата,
скокна Марко, вътре увлезна,
тамо видя грозна юначина,
турил си е чаша ведреница,
що е тежка дванайсе ока. 35
Па седнали двама да си пият.
Марко иска чаша ведреница,
та дали може и он да се бори,
с юнака вино да си пият.
А що беше Мара кръчмарица, 40
слезнала е доле у мазето,
па сложила Марко у виното,
сложила му билки упойница,
та е Марка она упоила.
Легна Марко малко да си дремне, 45
па са Марко люто оковали,
на нозе му окови сложили,
ръце са му силно оковали.
Кога Марко от сън се повдигна,
па се вижда у страшна опасност 50
и на Мара оно проговаря:
- Ой те тебе, Маро кръчмарице,
дека ми е брата Андреяша,
мен да види, тебе да ти плати!
Кога дочу брата Андреяша, 55
кога дочу братовите думи,
бърже рипна на нозе юнашки,
та Маркоте братски прегърнало
и оно си Марка запитуе:
- Дал си ми Марко от Прилепа, 60
що сме ние два брата рождени?
Я се казвам брата Андреяша
и съм роден у Прилепа града.
Па разкова Маркоти железа,
та го пущи на чиста свобода; 65
па тръгнали два млади юнака,
тръгнали си за Прилепа града,
да ги види нейна стара майка,
че е брата още живо било,
че е Марко Андреяш намерил.70
