Три млади юнаци

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Три млади юнаци

Вино пият три млади юнаци,
вино пият Кочани дервени,
вино пиле за девет години,
заптисале Кочани дервени,
заптисале морските скелина,
кай що вървит царевото хазно,
що му одит от вера рисянцка.
Кой ке бидит три млади юнаци?
Първо беше Марко от Вароша,
а другьо Янкула Будимец,
трекьо беше малечок Секула.
Тие на царо доодок не пущаа,
що му оди от вера рисянцка.
А що беше цара от Стамбула,
той ми личи три млади теляли,
три теляли низ три града добри -
първи телял во града Стамбула,
втори телял во града Солуна,
а тркио низ града София;
да се бери много турцка войска -
ке 'и бие три млади юнаци.
Се собрали оджи, ефендии,
се собрали по турцки кавина,
мегю себе лакърдии чинат:
- Ал чуете, оджи, ефендии,
ай да ойме во града Стамбула,
ние царо да го научиме,
да не бери много турцка войска,
да не 'и бие три млади юнаци.
Тие не са три млади юнаци,
туку ми са три млади кралеи -
първо ми е Марко от Вароша,
а вторьо Янкула Будимец,
а трекьо малечок Секула.
Тие со вайска не се удираат -
ке изявнат коньи пеливани,
ке потъргнат саби от ножници,
сета войска ке му я потрошат,
живо царо в ръце ке го ватат,
ке го мачат на жива живота,
ке му сечат нозе до колена
и бели му ръце до рамена,
ке му вадат очи от глаата.
Туку ние царо да го научиме
тембив да стори на вера рисянцка,
голем тембив за триста години -
ни да се женат, ни да се мажат,
ни на Великден на закон да одат,
како тие адет що имаат;
ни па дете мало да се кърсти -
сите тие ке се изпотурчат.
Бог 'и убил оджи, ефендии!
Отидоа во града Стамбула,
тие царо ми го научиа:
- Честит царе, жежко сонце наше!
Немой да бериш много турцка войска,
да 'и биеш три млади юнаци -
тие не са три млади юнаци,
туку ми са три млади кралеи.
Тие со войска не се удираат -
ке изявнат коньи пеливани,
ке потъргнат саби от ножници,
сега войска ке ти я потрошат,
живо в ръце тебе ке ти ватат,
ке те мачат на жива живота,
ке ти сечат нозе до колена
и бели ръце, царе, до рамена,
ке ти вадат очи от глаата.
Туку, царе, да те научиме
тембив да сториш на вера рисцянска,
голем тембив за триста години -
ни да се женат, ни да се мажат,
ни на Великден на закон да пойдат,
како адет що имаат;
ни па дете мало да се кърсти -
сите, царе, ке се изпотурчат!
Кога беше недела Лазара,
се собраа до триста девойки,
ке ми одат на вода студена,
мегю себе тие си велеа:
- Ал чуете, моми, ем девойки!
Еве сме сега тамам за маженье,
кай ке чакаме до триста години,
бели плетенки ке си заплетиме,
момчинята бради ке изпущат,
ке изпущат дури до пояси.
Ай да ойме во града Стамбула
ние на царо да му се молиме -
изим да дай цара от Стамбула,
да играме недела Лазара,
на Великден сите се турчиме.
Отидоа при цара силнего,
тие цару тогай се молеа:
- Честит царе, жежко сонце наше!
Ние, царе, ке ти се молиме -
изим дай ни, царе от Стамбула,
да играме недела Лазара,
на Великден сите се турчиме.
Изим даде цара от Стамбула,
си играле недела Лазара.
Кога беше на Велйа сабота,
'и затвори в Стамбулцка джамиа,
изутрина първ ден е Великден,
цар ке турчи до триста девойки.
Таму се сгоди крало от Будима,
чуло крало, добро ми разбрало,
бърго търчат на рамни дворои,
уще от порти крало ми викаше:
- Бърго, внуче, Дете Еливерче!
Бърго търчай в долзи конюшници,
да отбереш до девет атои,
дур ферман аз да ти напишам,
ти да пойдеш во града Вароша
кай онега Марка Варошлия,
да му даиш белата фермана.
Цар ке турчи до триста девойки,
наша вера той ке изпогани.
Ако коньи, чудо, попукаат,
бърго оди во града Вароша.
Кога пойде Дете Еливерче,
кога пойде во града Вароша,
осум коньи под неего пукнале.
А що беше Дете Еливерче,
ми застана на витите порти,
дваж клукнува, три пати викнува:
- Отвори ми, мили вуйко Марко!
Бърго търчат млада Маркоица,
вити порти тая и отвори;
кога гледа Дете Еливечре,
наче гърло Дете да ми вели:
- Мила вуйно, млада Маркоице!
Що Марко и дворье огърделе?
Изговори млада Маркоица:
- Чуй ме мене, Дете Еливерче,
еве има до девет години,
сум го чула, не сум го видела -
тоа било в Кочани-дервени.
Вейке Дете нищо не ми рече,
туку врати коня пеливана,
бърго търчат в Кочани-дервени.
Току ми е Марко от Вароша,
таму ми е Янкула Будимец
и со него Секула малечок:
бърго търчат Дете Еливерче,
и тая коня под него пукнала.
Мало дете на нози ми търчат,
от нозе скорни се скинали,
от нозе му църни кърви течат,
падна Дете во трева зелена,
пищит Дете како змия лута,
що ми пущи танките гласеи:
- Чуй ме мене, мили вуйко Марко!
Ти кай да си, сега овде да си,
оти младо загинувам.
Како Марко вино що пиеше,
танки гласи ми се заслуша,
иначе гърло да сборува:
- Чуй ме мене, малечок Секула,
я явни го Шарца пеливана
и излези по бели друмои -
алайлем иде Дете Еливерче.
А що беше малечок Секула,
часо явна Шарца пеливана,
оди, оди по бели друмои,
ми го найде Дете Еливерче,
ми го найде во трева зелена
и го вати за рака десница,
си го фърли зад себе на коньо,
го однесе Кочани-дервени.
А що беше Дете Еливерче,
си посигна во свилени пазуи
и изваде белата фермана,
му я даде на вуйка си Марка.
А що беше Марко от Вароша,
в лева рака държи бели фермена
а в десната мали чабур държи,
мали чабур - седум ока;
вино пиет Марко, ферман пеи,
како вино Марко що пиеше,
ройно вино от нос му потече.
Фърли чабур на честна трапеза,
що ми бие раци от колена,
дури пърсти нему попукали.
Солзи рони по бели образи,
часо рипа на нозе юначки,
бърго търчат долзи конюшници,
той ранеше дванаест атои.
Наче гърло Марко да му вели:
- Ал чуете, дванаест атои!
Кой ке бидит от сите по юнак,
до полнокь Стамбул да м' отнеси -
цар ке турчи до триста девойки?
Сите коньи глави наведоа,
нема койня, що да се навати,
а що беше Марко от Вароша,
той ми пойде кай стара кобилица.
Наче гърло Марко да е вели:
- Кобилице, мило добро мое,
али можеш в Стамбул да ме носиш -
цар ке турчи до триста девойки?
Па ми вели стара кобилица:
- Чуй ме мене, Марко стопанине!
Ти си раниш дванест атои,
ти си млади тие во времето -
тие можат Стамбул да теносат.
Еве има дваесет години,
како си ме мене подвърлило -
аз не можам Стамбул да те носам.
Ми се врати Марко, плачеейки,
се обзърна стара кобилица,
наче гърло тая да му вели:
- Стопанине, Марко от Вароша!
Донеси ми мене едно ведро,
едно ведро - лутица ракия,
и донеси шиник бела пченица.
Дури, Марко, ти да се наружиш,
и аз добро ке си се назобам.
Вейке Марко ми се ослободи,
е донесе лутица ракия,
е донесе белата пченица.
Дури Марко се наружа,
кобилица се назоба.
А що беше Марко от Вароша,
я изведе стара кобилица.
Изговори стара кобилица:
- Чуй ме, мене Марко стопанине!
Опаши ме со девет колани,
фърли ми се на мойте рамена.
Добро Марко я опаша,
я опаша со девет колани,
е се фърли юнак на рамена,
я потера по бели друмои.
Угреяла дзвезда Вечерница,
па ми вели Марко Варошанец:
- Оди, коню, нозе да ти капнат,
ал не гледаш дзвезда Вечерница.
Па ми вели стара кобилица:
- Стопанине, Марко от Вароша,
я извади си твоя танка риза,
превързи си твойте църни очи,
оти ке одам високи планинье,
да не очи негде ти нарасам.
А що беше Марко от Вароша,
си извади своя танка риза.
Па ми вели стара кобилица:
- Али чуеш, Марко стопанине!
Я извай си чаталли камшия.
Що извади Марко чаталли камшия,
да я удри стара кобилица,
тая вати вейке преку трупа,
преку трупа високи планинье
до полнокя Стамбул ми отиде,
ми застана Стамбулцка джамия.
Наче гърло стара кобилица:
- Стопанине, Марко Вароишлия!
Отвързи си твойте църни очи -
ме начека висока планина,
да я видиш коя е планина.
тогай Марко очи си отвърза -
кога гледа Марко от Вароша,
не ми било висока планина,
туку била Стамбулцка джамия.
Тогай слезе от коньо на земи,
е целива двете църни очи:
- Блазе тебе со твое юнашст'о
не е тая висока плинана,
туку ми е Стамбулцка джамия.
Върза коня за врата джаминска.
Изговори Марко Варошлия:
- Али чуеш, стара кобилице!
Аз ке одам во ладна меана
малко вино да си се напиям,
не ке пущиш жива дияния,
ни да влези, ни па да излези
оти джувап мене ке ми дааш.
Кога беше той ден първ Великден,
кога зора се обзори,
ете иде цара от Стамбула,
кай ми носи оджи, ефендии
и ми носи триста чоадари,
ке и турчи до триста девойки.
Кога гледа цара от Стамбула
за джамия коня привързано,
тогай царо ми се досетилао,
па ми вели цара от Стамбула:
- Ал чуете, млади чоадари!
Ай одете по ладни меани
Да видите некой пияница,
Добра коня що ми привързало.
Отидоа на ладна меана,
га найдоа Марко от Вароша,
кай ми пие вино тригодишно,
па ми велат триста чоадари:
- Айде, Марко, цар те вика тебе,
да си земиш коня пеливана,
цар ке турчи до триста девойки.
А що беше Марко от Вароша,
часо рипна на нозе юначки,
часо дойде Стамбулцка джамия,
отдалеко ми се поклонуе:
- Чуй ме мене, царе от Стамбула!
Прости мене до триста девойки,
немой вера да ни изпоганиш.
- Бог те било, жолта бугарину!
Я земи си коня пеливана,
да не вадам сабя от рамена.
Тогай Марко лели се молеше:
- Изим дай ми, царе, коня да си земам!
А що беше Марко от Вароша,
що си зеде коня пеливана,
му се фърли коню на рамена,
часо потегна саба от ножница -
девет педи во ширина,
дванаесет во должина,
свърте сабя налево-надесно,
ми изсече триста чоадари,
живо вати цара от Стамбула,
му пресече нозе до колена,
бели ръце дури до рамена,
му извърте очи от глаата
и го кладе во вода студена,
го дарува два дуката жолти.
Тогай Марко цару му велеше:
- Честит царе, жежко сонце наше!
Ако некой тебе те изпраша,
ото що си така улишено
и ти, чудо, нему да прикажеш -
силум вера да не се менуа.
А що беше Марко от Вароша
'и изпущи до триста девойки,
'и дарува по еден жолти дукат.
- Ал чуете, до триста девойки!
Ай и вие Великден чинете.
А що беше Марко от Вароша,
той ми влезе во града Стамбула,
ми отиде в царцките сараи,
малко хазно, брате, ми поплени -
седумдесе тоари саде суо злато.
Ми отиде Кочани-дервени,
ми седнале во ладни меани,
да си пиат вино тригодишно.



Извор[уреди]

Живая старина, г. 1, вып. 2, с. 150.