Марко праща коняа си, да му доведе невѣста

Извор: Викизворник


Марко праща коняа си, да му доведе невѣста

Марко кове конъа под іаблѫка;
Сам го кове, сам му ноѕе дрѫжи,
Та му тура плъочи оканици.
Та му тура клинци литреници,
А конъо му потиом говоре: 5
Гиди Марко, гиди моіго чорбаџио!
Оти си ме толку милно ковеш?
Да ли мислиш с мен боі да биіеш
Или мислиш да ме препродаваш?
А Марко му потиом говоре: 10
- Гиди конъо, гиди аџамио!
Нето мисла с тебе боі да биіа,
Нето мисла тебе да продавам,
На се мисла далек да те прата;
Шта те прата с китени сватове. 15
Кога поідеш с китени сватове
Милно оди, милно глава слагаі;
Кога влезнеш у момини двори
Више оди, више глава дигаі.
Не даваі се никоі да те фане; 20
Ште излезе китена невеста,
Ште те фане за златните іузди,
Ште те уведе в нови зевници,
Ште те врѫже за нови кофчаѕи
Ште ти тура сено чемерика 25
Ден да іадеш, два дни да болеіеш.
Да не іадеш сено чемерика.
Ти отвори, бре, нови кофчаѕи,
Та да видиш къитена невеста.
Та да видиш, да ли има млогу тѫнки дара, 30
Или нема млогу тѫнки дара?
Ти се викни до милнаго Бога.
Че го прат с китени сватове,
Милно оди, милно глава слага;
Кога влезе у момини двори 35
Више оди, више глава дигна.
Не даде се никоі да го фане;
Е че иде китена невеста,
Конъо фана за златните іузди.
Та го фкара у нови зевници, 40
Та го врѫза за нови кофчаѕи,
Па му тури сено чемерика,
Ден да іаде, два дни да болеіе
Кон не іаде сено чемерика,
Тоі отвори новите кофчаѕи, 45
Та си виде китена невеста,
Че си има млогу тѫнки дарове.
Кон си викна до милнаго Бога
- Еіта вазе, китени сватове!
Да фанете триста кираџиі 50
Да закарам се танки дарове;
И іазе шта невеста да зема
На моіето синъо седло.
Че фанале триста киражиі,
Закарале се тѫнки дарове. 55
Кон занесе китена невеста,
Занесе іа на Маркови двори.
Па го кове Марко под іаблѫка,
Та му тура плъочи позлатени
И тура му клинци посребрени, 60
Плъочите му оканици,
А клинците половници,
Че довеле Марковица млада,
Марковица млада китена невеста.

(Отъ Софийско
Записал Стефанъ Д. Спасовъ
Певач Христо Илчовъ, с. Бѣлопопци (с. Желяава) ок. Софийско)



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, Издава Министерството на Народното Просвѣщение, Книги XVI-XVII, София, Държавна печатница, 1900, стр. 161-162.