Прошетна се Мара низ Легенско поле,
на среща ву море царо Костадина.
Па на Мара, море, по тио говори:
- Стига оди, Маро, по Легенско поле,
стига носи, Маро, тия бели саи,
бели саи, Маро, бели и зелени!
Айде, Маро, море царица да бидеш,
на чардак да седиш, жълтици да броиш!
Я Мара му, море, потио говори:
- Аво, цару море, честито ти царството!
Ходила съм, море, седъм-осъм години,
скинала съм, море, седъм бели саи
седъм бели саи и седъм зелени.
Па че одим, море, още седъм-осъм,
па че скина, море, и още седъм бели,
и още седъм бели и седъм зелени.
Па не мога, море, царица да бида!
А не мога, море, на чардак да седа,
я не мога, море, рано да стануем,
рано да стануем кафе да ти права!
Я си искам, море, по воля да ода!
Преколница, Кюстендилско; хороводна (СбНУ 40, с. 404, № 41).
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
