Снощи Марко от Солуна дойде
и доведе Солунка девойкя.
Па им тури майкя да вечерат,
да вечерат той сладки вечери.
Он вечера, она не вечера. 5
Па говори Марко добър юнак:
- Ручай море, Солунко девойкьо,
ручай, моме, ега не проручаш!
Да защо си, девойкьо, сърдита,
та ти нечеш, моме, да вечераш? 10
Отговара Солунка девойкя:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
да какво че, Марко, да вечерам?
Снощи везех две зелени стовни,
та отидох на шарена чешма 15
да си точим той студена вода;
ставили се две джелепски снахи,
ставили се, та па си сборуя,
сборуя си, за мене думая
и със мене шега си биея: 20
"Това ли е краднета девойкя,
що я Марко от Солун украдна,
та я довел у Прилепа града,
та я довел за разговор да е?
Та нема ли прилепка девойкя, 25
нел е довел Солунка девойкя."
Затова нечем, Марко, да вечерам,
защо с мене шега да си бия?
Защо ти си юнак над юнаци,
ка че с мене шега да си бия? 30
Я Марко ю потио говори:
- Фала тебе, Солунко девойкьо,
за това ли ядове че имаш,
защо секи за тебека дума,
за това ли нечеш да вечераш? 35
Та я съм си Марко Кралевичи,
защо язе, бре, кралство държим,
с менека си секи шега бие,
па не можем никого да запрем,
та тизека народо да запреш 40
за тебека дума да не думат?
Тизе това ич грижа да немаш!
