Снощи Марко от Солуна дойде
и доведе Солунка девойкя.
Па им тури майкя да вечерат,
да вечерат той сладки вечери.
Он вечера, она не вечера. 5
Па говори Марко добър юнак:
- Ручай море, Солунко девойкьо,
ручай, моме, ега не проручаш!
Да защо си, девойкьо, сърдита,
та ти нечеш, моме, да вечераш? 10
Отговара Солунка девойкя:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
да какво че, Марко, да вечерам?
Снощи везех две зелени стовни,
та отидох на шарена чешма 15
да си точим той студена вода;
ставили се две джелепски снахи,
ставили се, та па си сборуя,
сборуя си, за мене думая
и със мене шега си биея: 20
"Това ли е краднета девойкя,
що я Марко от Солун украдна,
та я довел у Прилепа града,
та я довел за разговор да е?
Та нема ли прилепка девойкя, 25
нел е довел Солунка девойкя."
Затова нечем, Марко, да вечерам,
защо с мене шега да си бия?
Защо ти си юнак над юнаци,
ка че с мене шега да си бия? 30
Я Марко ю потио говори:
- Фала тебе, Солунко девойкьо,
за това ли ядове че имаш,
защо секи за тебека дума,
за това ли нечеш да вечераш? 35
Та я съм си Марко Кралевичи,
защо язе, бре, кралство държим,
с менека си секи шега бие,
па не можем никого да запрем,
та тизека народо да запреш 40
за тебека дума да не думат?
Тизе това ич грижа да немаш!
Извор
Суходол, Софийско (СбНУ 43, с. 71).
В стиха: "Затова нечем да вечерам" прибавено: "Затова нечем, Марко, да вечерам" (бел. съст., И.Б.).