Па си шетал Марко добър юнак,
па си шетал летен ден до пладне.
Та си ишел към синио езер
да се малко Марко поолади.
Па си чува писок на детенце,
па си ишел марко добър юнак,
па си ишел де дете ревало.
А е било дете изгорело,
па го зема Марко добър юнак,
пролади го у синио езер,
па му бере клончета зелени,
та си прави сенкя да детенце.
А е било дете самодивско,
ка е дошла Ила самовила
на Маркоте потио говори:
- Кажи, Марко, що да те подарим?
Какво си ми детенце проладил,
да си станеш юнак над юнаци!
Па извади таа бела бозка,
сучи Марко самодивско млеко.
А Ила му потио говори:
- Я си иди, Марко, добър юнак,
та си дигни тежок бели камик!
Па си дига Марко добър юнак,
па си дига тежок бели камик,
па го дигна туку до колена.
А Ила му потио говори:
- Сучи, Марко, самодивско млеко,
па си дигни тежок бели камик!
Повърна се втори пат да сучи,
па си дига тежок бели камик,
па го дигна туку до рамена.
А Ила му потио говори:
- Сучи, Марко, самодивско млеко,
па си дигни тежок бели камик!
Повърна се трети пат да сучи,
па си дига тежок бели камик,
та го дигна до русата глава.
Префърли го през русата глава
и се нигде камик не намери.
Па си стана Марко добър юнак,
па си стана юнак над юнаци!
