Цар Ясен служба заслужи,
та си собрал селото,
та си вино пояше.
Проклета да е бабица,
она е на турци казала:
- Турци ле, турци презморци!
Цар Ясен служба заслужил,
та пие вино цървено
сос неговите селяне
над село над Кокаляне,
на това бело каменье;
подминете си цар Ясен,
та му на кале ойдете,
та му калето разбите,
у кале никой са нема!
Турци са баба слушали,
подминаа си цар Ясен,
та му на кале ойдоя,
та му калета разбия,
та му царица робия
сос зълва сестра Янинка;
никой ги не чу, не вида,
видела мома отсреща
от село, от Панчарево,
та окнала е момата:
- Цару Ясене, Ясене!
Ти пиеш, цару Ясене,
пиеш си вино цървено
сос чаша, сос позлатена,
сос твои добри селяне
и сос твои добри слуги,
турци калето разбия
и ти царица робия,
и дете ти погубия,
и сестра ти закарая.
Цар Ясен веднаг станало,
та си у яхър улезна,
та си е коня извело,
та си е турци гонило,
стигна ти и погуби ги;
та си е везел царица
и зълва сестра Янинка,
и свое мужко детенце.
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
