Янкул войвода обиколен от турска войска
Янкула го войска обколила
от Стамкамен дури до Бичица,
а Янкула баре абер немат,
тук си седит в шарена одаа
и си любит свое мъжко дете.
Ког' излезе млада Янкулица,
си се качи на диван високи,
се распули по гора зелена,
що да видит чудо големо!
Янкула го войска обколила,
кон до коня, како честа гора,
а юнаци как борье високи,
остри саби како секаици,
а туфедзи како дробни дзвезди,
а байраци как дробни облаци.
И се врати млада Янкулица,
и си влезе в шарена одаа,
и ми велит на Янкула юнак:
- Стани, стани, а стопане мои,
остаи го свое мъжко дете
и излези надвор до надвора,
що те войска тебе обиколила!
И стана Янкула добар юнак,
си излезе от шарена одаа,
си се качи на диван високи,
се распули по гора зелена,
що да видит чудо големо!
Защо виде войска распливала,
и викна Янкула добар юнак,
и си викна своя стопанка:
- Янкулице, ай млада стопанке,
донеси ми триста съжни пояс,
доне си ми сабля дипленица,
що се диплит мегю девет дипли,
секой дипля камен безцветен,
що ми сечит древя и каменя,
що се носит во бела пауза,
изваи ми стрела шестокрила,
и влези си во земни керали
поседлай ми коня шаренего,
престегни го со девет колани,
под гривата жълти боздугана,
да излезам с аскер да се биам.
Му донесе млада Янкулица.
И си явна своя бърза коня,
и си влезе в среде от аскерот,
опитвит Янкула добар юнак:
- Ай ви вие, млади байрактари,
с коя мисля дженик ке сторите?
Ал барате Марка Кралевикя,
ал барате Янкула юнака?
И му велет млади байрактари:
- Не бараме Марка Кралевикя,
тук бараме Янкула юнака.
- Ак' барате Янкула юнака,
аз ке найдам Янкула юнака,
на две стърни да се поредите.
С' измамие млади байрактари,
на две стърни ми се поредие.
Се подсмевят Янкула добар юнак
и им велит: - Ай да се обидам,
ал сум юнак, за да ве прескочам.
И си дупна своя бърза коня,
си отвори сабля дипленица,
си замавна на десната стърна
и посече млади байрактари;
бърза коня поврати налево,
жива душа не ми остаило.
И отиде Янкула во дворье,
и си влезе в шарена одаа,
и я виде млада Янкулица,
къде плачит, къде сълдзи ронит,
сълдзи ронит по бели образи,
ръце кършит от бели скутеи.
Тог' е велит Янко добар юнак:
- А що плачеш, млада Янкулице?
Ак' не вервиш, слези ми во дворье
Да ми видиш моя бърза коня,
се во кърви коня попливана;
да ми видиш моя остра сабя,
веке сабя ми йе изабена.
В часот стана млада Янкулица,
бърза коня не пойде да видит,
тук се качи на диван високи,
се распули млада Янкулица,
се распули по гора зелена,
да не видит аскер обколено.
Бърго слезе во широки дворье,
и си виде тая бърза коня,
се во кърви коня попливана,
и си виде сабя изабена.
Тога вера тая ми фатила,
от' Янкула сите 'и загуби.
