Марко и брат му Андрея правят облог

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Марко и брат му Андрея правят облог

Облог прая Марко и Андрея
да шетая през суи пладнини,
девет дена леба да не яда,
а па десет дена вода да не пия.
Шетали са ни млого, ни малко,
шетали са три дни и три нощи,
Андрей се водица припило,
па си пита ньему мило братче:
- Ой те, брате, по-стари от мене,
че да бодем моя врана коня
че му пием тия черни кърви.
- Слушай, брате, по-малкьи от мене,
ти не боди твоя врана коня,
но си слезни доле у горица,
тамо има Мара кръчмарица
де си дава вино и ракия.
Немой, брале, млад да се излъжеш,
немой, брале, от кон да си слезнеш.
Па си тръгна Андрея юначе,
па си тръгна през гора зелена.
Отдалек го Мара съгледала,
отдалек е китка си забола,
а от близо виком завикала:
- Бог помага, непознат юначе!
- Дал Бог добро, Маро кръчмарице!
Защо си се виком увикала
и защо си черно забрадила?
Дали ти е войно забегнало,
или ти е от рода умрело?
А она му тийо продумала:
- Нито ми е войно забегнало,
нито ми е от рода умрело;
запрело се вино троегодско,
ни се дава, ни се препродава.
Андрея ю тийо продума:
- Ой те тебе, Маро, тебе кръчмарице,
я изнеси един чебър вино,
я че пием и кон че напоим,
че ти дадем един дукат злато.
- Ой те тебе, непознат юначе,
ако Мара дукати зимала,
та би Мара сва гора златила.
Но си слезни доле на земята,
да идеме у ладни меяни,
ти че пиеш и язи с тебека.
Излъга се Андрея юначе,
та си Андрея от коня слезна,
улезная у ладии меяни.
Там седея педесе другари,
педесе ми турски еничери,
ем седея, ем си вино пия.
Не чекая Андрея да седне,
не чекая, Бог да гьи убие,
веднъг са му глава отрезали
и з глава титура играли.
Чека Марко ни млого, ни малко,
стана вече слънце на заода,
нема браток надзад да се върне,
па потегли браток да си търси.
Отдалек и ньего Мара съгледала
и дружину тийо продумала:
- Бога вази, педесе гавази,
какъв юнак през горица шета!
Ако можем него да излъжем,
мене че е калпак самурлия,
а вамо че е коня и оръжье.
Отдалек е китка си забола,
отблизо е виком завикала.
Пристигнал е Марко добър юнак,
пристигнал е до ладни меяни:
- Бог помага, Маро курварице,
не виде ли брата Андреаша?
А она е виком заплакала:
- Не съм ти видела ни брат, ни побратим,
нито сам видела, нито съм те чула!
- Я изнеси един чебър вино,
я да пием и кон да си поим!
А она му тийо продумала:
- Я си слезни, Марко Кральевиче,
че идеме в ладии меяни.
Па си слез на Марко добър юнак,
та улезна в ладни меяни,
там затече турци еничери,
де седея, вино та пиея
и з братова глава титра си играли.
Тежко падна Марку на сърцето.
Подаде му Мара кръчмарица,
подаде му чаша ведреница,
а Марко си чаша не земало,
но се бръкна във десна пазука,
та извади сабля дипленица,
що се дипли дванаесе пъти
и се носи у десна пазука.
Па извади сабля дипленица,
та замаа налево, надесно,
та посече турци еничери,
сал остана Мара курварица.
Па си Марко Мара запитало:
- Кажи, Маро, какво да ти сторим,
що издаде мое мило братче?
Намазал я лои и катрани,
па запали Мара курварица,
та горела три дни и три ночи.
Па си зема Марко добър юнак,
па си зема братовата глава,
па я турна коню у зобница
и си ойде дома на дворове,
та си каза жалба майци.
Зина майкя жалостива,
зина майкя, та за син заплака
и от душа майкя се раздели.





Облог правя Марко и Андрея
да шетая през сухи планини,
девет дена леба да не яда,
а па десет дена вода да не пия.
Шетали са ни много, ни малко,
шетали са три дни и три нощи,
Андрей се водица припило,
па си пита ньему мило братче:
- Ой те, брате, по-стари от мене,
че да бодем моя врана коня,
че му пием тия черни кърви.
- Слушай, брате, по-малкьи от мене,
ти не боди твоя врана коня,
но си слезни доле у горица,
тамо има Мара кръчмарица
де си дава вино и ракия.
Немой, брале, млад да се излъжеш,
немой, брале, от кон да си слезнеш.
Па си тръгна Андрея юначе,
па си тръгна през гора зелена.
Отдалек го Мара съгледала,
отдалек е китка си забола,
а от близо виком завикала:
- Бог помага, непознат юначе!
- Дал Бог добро, Маро кръчмарице!
Защо си се виком увикала
и защо си черно забрадила?
Дали ти е войно забегнало,
или ти е от рода умрело?
А она му тийо продумала:
- Нито ми е войно забегнало,
нито ми е от рода умрело;
запрело се вино троегодско,
ни се дава, ни се препродава.
Андрея ю тийо продума:
- Ой те тебе, Маро, тебе кръчмарице,
я изнеси един чебър вино,
я че пием и кон че напоим,
че ти дадем един дукат злато.
- Ой те тебе, непознат юначе,
ако Мара дукати вземала,
та би Мара сва гора златила.
Но си слезни доле на земята,
да идеме у хладни механи,
ти че пиеш и ази с тебека.
Излъга се Андрея юначе,
та си Андрея от коня слезна,
увлезнаха у ладии механи.
Там седея петдесе другари,
петдесе ми турски еничери,
ем седея, ем си вино пия.
Не чекая Андрея да седне,
не чекая, Бог да гьи убие,
веднъг са му глава отрезали
и с глава титура играли.
Чека Марко ни много, ни малко,
стана вече слънце на захода,
нема браток назад да се върне,
па потегли браток да си търси.
Отдалек и ньего Мара съгледала
и дружину тийо продумала:
- Бога вази, петдесе гавази,
какъв юнак през горица шета!
Ако можем него да излъжем,
мене че е калпак самурлия,
а вамо че е коня и оръжье.
Отдалек е китка си забола,
отблизо е виком завикала.
Пристигнал е Марко добър юнак,
пристигнал е до хладни механи:
- Бог помага, Маро курварице,
не видя ли брата Андреяша?
А она е виком заплакала:
- Не съм ти видела ни брат, ни побратим,
нито сам видела, нито съм те чула!
- Я изнеси един чебър вино,
я да пием и кон да си поим!
А она му тийо продумала:
- Я си слезни, Марко Кральевиче,
че идеме в ладии механи.
Па си слез на Марко добър юнак,
та увлезна в хладни механи,
там затече турци еничери,
де седея, вино та пиея
и з братова глава титра си играли.
Тежко падна Марко на сърцето.
Подаде му Мара кръчмарица,
подаде му чаша ведреница,
а Марко си чаша не вземало,
но се бръкна във десна пазука,
та извади сабля дипленица,
що се дипли дванайсе пъти
и се носи у десна пазука.
Па извади сабля дипленица,
та замаа налево, надесно,
та посече турци еничери,
сал остана Мара курварица.
Па си Марко Мара запитало:
- Кажи, Маро, какво да ти сторим,
що издаде мое мило братче?
Намазал я лои и катрани,
па запали Мара курварица,
та горела три дни и три ночи.
Па си взема Марко добър юнак,
па си взема братовата глава,
па я турна коню у зобница
и си ойде дома на дворове,
та си каза жалба майци.
Зина майкя жалостива,
зина майкя, та за син заплака
и от душа майкя се раздели.



Верзија Тодор Моллотов

Извор[уреди]

  • Дивотино, Пернишко (СбНУ 49, с. 60-61, № 39).
  • Дивотино, Пернишко (СбНУ 49/1958, № 39 - "Марко и брат му Андрея правят облог"; =БНПП 1/1981, с. 357 - "Марко и брат му Андрея правят облог"); титура, вер. титра - игра с камъчета или кокалчета.