Сон сонила млада Янкулица,
на сон ми се мошне уплашила.
Йе говорит Янкула войвода:
- Ай ти тебе, млада Янкулице,
шчо сон сони, на сон се уплаши?
Му говорит млада Янкулица:
- Ай ти тебе, Янкула войвода,
стече Дунав мотен и пороен,
ни занесе наши висок диван -
сега ни е Секо загинато!
На час стана Янкула войвода,
си го зеде коня пеливана,
си отиде во гора зелена,
да го сакат Секула детенце,
го сустрети звезда вечерница.
Йе говорит Янкула войвода:
- Ай ти тебе, звездо вечернице,
кя те праша, право да ми кажеш:
да не знаеш Сека лудо дете?
Му говорит звезда вечерница :
- Ай ти тебе, Янкула войвода,
овде връвит секакви момчиня,
не познавам Секула детенце.
Изговори Янкула войвода:
- Ай ти тебе, звездо вечернице,
само ми е Секо познавито:
опашано со два божи лока,
по поли му ситни дробни звезди,
това греет како ясно слънце.
Тога кажет звезда вечерница:
- Ти да поеш на връф на планина,
тамо седит Стойна Самовила,
тамо ти е Секо разболено,
ево имат токмо три години;
три ангела измет му чинее:
еден ангел вода му носеше,
други ангел яблъко дробеше,
треки ангел перче му чешлеше.
Си отиде Янкула войвода,
си отиде на връф на планина,
си я найде Стойна Самовила,
си го найде Секула детенце.
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.
