Марко обяснява на майка си, че той и дружината му дигали на хорото „прекованото перна „наша“ Магдалена, за което тя ги затворила в калето на Латина града, гдето лежали три години, защото била изгубила ключовете.
* * *
Марко и Магдалена
Седна Марко да вечера
Суа леба и червено вино,
Па се Марко под мустак потсмива.
Сагледа го Марковата майкя,
Па на Марко потиом продума: 5
„Леле Марко, леле мили сину!
Дал се смееш мене на староста,
Ил се смееш незгодна вечера?“
Проговори Марко добър юнак:
„Фала тебе, моя стара майко! 10
Ни се смеем тебе на староста,
Ни се смеем незгодна вечера —
Я се смеем, мале, сами себе:
Сабрахме се педесе дружина,
Отидоме у Латина града, 15
Там найдоме наша Магдалена:
Затакнала перо прековано,
На три ора сама танец води,
На три ора сама песен пее.
Редихме се педесе дружина, 20
Дигахме и перо прековано.
Кой го дигна, мале, до колене,
Кой го дигна мале, до поясе —
Я го дигнах, мале, до рамена.
Сагледа ни, мале, Магдалена, 25
Сви ни, мале, като сокол пилци,
Закара ни у Латина града,
Затвори ни у латнско кале,
Па отидe, мале, на хорото,
На хорото, песни да отпее, 30
На хорото танец да доводи.
Па затрила, мале, ключевете,
Та лежаме, мале, три години,
Доде доде, мале, Магдалена,
Та отвори Латинското кале.“ 35
(Дядо Гале Латов, с. Чепинци)
Вар. СбВат. № 19, от Вуче Ангелков, Връбница: само началният момент на тая песен е вариант с по-друго изложение на нашата песен.
Референце
Извор
Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 58
