* * * (Събрали се трийсе дружина)

Извор: Викизворник
Пређи на навигацију Пређи на претрагу


* * *

Събрали се трийсе дружина,
събрали се у гора зелена,
събрали се у хладна механа,
та си пият това добро вино.
У дружина чаша пощукнала, 5
пошукнала чаша маленица
маленица чаша, ведреница,
шото сбира дванайсе ока,
си дружина на клетва удриха,
Марко нема у що да се кълне, 10
он нема ни сина, ни брата.
Па се закле у старата макя;
дружина му клетва не приеха -
стара макя вече гроб станала!...
Па се закле у тънката пушка; 15
па дружина клетва не приеха -
тънка пушка - студено желязо!...
Па се закле у враната коня;
па дружина клетва не приеа -
врана коня - кучешка наяда!... 20
Отчая се Марко Кралевики,
па си ойде дома на дворове,
па на майка си тихо говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ка ли роди, оти не пророди, 25
я брата, я сестра,
я ме мене камик да си родила.
У дружина чаша пощукна,
си дружина на клетва удариха,
а я немам у що да се кълнем. 30
Я се заклех, мале, у тебека,
дружина ми клетва не прие,
че си била вече гроб станала,
я се зеклех у враната коня,
дружина клетва не приеха - 35
врана коня - кучешка нарана!...
А я майка му тихо проговаря:
- Бех родила и бех прородила -
ти имаше брата Андреяша,
и имаше сестра Мариица, 40
малени ги турци заробиха,
големи ги на гърци предали,
сега, синко, не знаем къде са.
Марко на макя говори:
- Я че идем, мале, да ги тражим. 45
Па си взема той бели чадъри,
и си взема сабля димискина,
що се вие сабля, та у джеб крие,
па си тръгна по дълги друмове,
па седна Марко да почине, 50
па разпе тия бели чадъри...
По друм бега Бугарка девойкя -
напред бега, назад с очи гледа,
де я гоня осем арапина,
де я гоня, де че я пристигна. 55
Девойкя на Марко говори:
- Тако м' Бога, непознат юначе,
може ли малко да седнем,
да седнем, малко да починем,
де ме гоня осем арапина, 60
де ме гоня, де че ме пристигна,
ем че ме пристигна, ем че ме убия.
Па седнала Марко под чадъри.
Таман това издумая, пристигная осем арапина,
пристигная осем арапина, 65
па на Марко високо говора:
- Тако м' Бога, жълта бугарино,
я упущи гиздава девойкя,
оти твоя глава че отсечеме!
Я Марко им тихо проговаря: 70
- Почекайте, мома да разпитам,
да видим мома отдека е,
отдека е мома, откъде е,
после че й отпущим и че ви я дадем.
Па седнаха осем арапина, 75
па седнаха насред равни друми,
та чекая гиздава девойкя,
а Марко я пита и разпитва:
- Отдека си, моме откъде си, от коя си
от коя си пуста покраина? 80
- Я съм имала, Марко добър юнак,
и си имам брате Андреяша.
Малени ни турци заробиха,
големи ни на гърци предадойа,
а сега засакаа вяра да ми мени - 85
глава давам, вяра не давам.
Насмея се Марко Кралевики:
- Ти да видиш Марко Кралевики,
да го видиш, дал че го познаеш?
Девойкя на Марко говори: 90
- Да го видим, нема да го познаем,
ама майкя ми е казувала,
че имал на главата три златни влакна.
Они светнаа като ясно слънце,
сестра и брат се прегърнаха. 95
Па е станал Марко Кралевики,
па извадил сабля дипленица,
що се вие, та се у джеб крие,
развърте се налево, надесно,
та погуби осем арапина, 100
па си хвана сестра за ръка,
отведе я дома при майка му:
- Те ти, майко, Мариица,
а сега че идем Андреяша да тражим.
Намерил го, па се двама облагали 105
за неделя време да хода по суха планина,
ни леб, ни вода да пия.
Па са заходили.
Марко трая, Андрея не може.
Андрей на Марко говори: 110
- Не мога, братко, да траем,
че бодем моя врана коня,
та че пием нему църни кърви.
Усмийна се Марко Кралевики:
- Я си слезни доле у клисури - 115
тамо има една хладна механа,
тамо служи Яна механджийка,
ама слушай що че да ти кажем -
отдалек да идеш и да викаш.
Ти не викай: "Яно механджийке", 120
а я викай: "Курво механджийке,
я изнеси до две ведра вино,
я да пием и кон да напоим!"
Па е слезнал млада Андреяша,
па е слезнал доле е клисури, 125
там намери хладната механа.
Он не вика "курво механджийке",
а извика "Яно механджийке".
Хитра била Яна механджийка,
сос турци е пари печелила, 130
па излезна, та Андрея пречека,
па на Андрея мило си говори:
- Я си влезни, непознат юначе,
я си влезни у хладна механа,
там да пиеш, колкото си искаш, 135
ти да пиеш, и кон че си напоиш.
Кога влезна Андреяша млада -
там си седа турци харамии,
па хванаха Андреяша млада,
увезая го, люто оковаха го, 140
кон за дирек му увезая.
А що беше Марко Кралевики -
чека ден, чека два -
нема Андреяша да дойде.
Па е слезнал доле у клисури - 145
отдалек иде и вика:
- Я излезни, курво механджийке,
изнеси до две ведра вино
и да ми кажеш къде е млада Андреяша -
коню му е за дирек завързан. 150
Ка е влезнал Марко Кралевики,
па извади сабля дипленица,
та погуби турци харамлии,
а на Яна високо продума:
- Да намериш млада Андреяша, 155
да намериш тука да го доведеш,
ако не и твоята глава че режем!
Иде Яна механджийка,
та доведе млада Андреяша,
па го взема Марко Кралевики 160
и него отведе при старата си макя.



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Поповяне, Самоковско (Архив на Асоциация "Онгъл", зап. 1991 г.).