Марко, след като се направя на „божя прослакиня”, дочаква Гино, когото посича, като го излъгва да слезе от коня си, за да го уж натъкмял.
* * *
Марко и Гина девойка
Kани Марко това срамно госке:
Седъм краля от сбдъм крайнини,
Пет кадии от пет кадилъка,
Црън арапин из арапска земня,
Мома Рада од Белаго града, 5
Мома Вида до Видина града.
Па ги тури у чесни трапези,
Па ми кани това срамно госке:
„Пите, йеште, мое срамно госке!
Дали има вино за пиенье, 10
Дали има гозба за яденье? —
Сво[1] е госке Марку одговорило:
„Се е плно, се е воровато,
Само има до три забелешки:
Защо нема риба од Мегрида[2]15
И рекиа од Демир капиа,
Тимско[3] вино от презморско грозге?“
Тогая се Марко докачило,
Че го госке така укорило,
Та ми стега коня дуралиа[4]20
Да донесе за госке що требе.
Па ми тръгнъ през гор зелени,
Настанал е към тесни клисури.
Нещо му се у среча зададе,
Дигнало е мъгли и праове. 25
Марко пита коня дуралиа:[5]
„Що е това из вити друмове?“
А коня си на Марко говори:
„Това си е бре Гина девокя,
Дека иде тебе на сръдито, 30
Че не си я на госке позвало“.
А Марко си на коня говори:
„Да бегаме — голема срамота,
Да чекаме — големи страове.“
А коня си на Марко говори: 35
„Заведи ме под равни друмове,
Па ме зави със вехти чулове,
Направи се божя прослакиня,[6]
Па си клекни до калена чешма,
И Гина че мине и замине.“ 40
И Марко е това направило:
Заведе го под равни друмове,
Па го зави със вехти чулове,
Направи се божя прослакиня,
Па си клекна до калена чешма. 45
Пристигна ми бре Гина девокя,
Па застави коня дуралиа,
Па си бръкна у свилни джепове,
Та извади три златни дукати,
Па ги връли на тай прослакиня 50
И си нея потиом питуе:
„Чула ли си Марко Кральевича,
Дека кани това срамно госке?“
А Марко ю тогай одговара:
„Чуло съм го, не съм го видело.“ 55
Па тогая на Гина говори:
„Да така се на госке не иде.
Я си слезни на калена чешма
Да омиеш твое бело лице,
Да порешиш твои руси коси, 60
Да ти връжем надзатка сколуви.
Че отидеш Маркови трапези,
Тамо има от съде делии,
Си делии у теп че погледна.“
Послуша го бре Гина девокя, 65
Та ми слезна на калена чешма,
Та ми зами това бело лице.
Марко тегли сабля делимскиа,[7]
Та отсече нойна руса глава,
Па я тури на конь на дисаги, 70
Па си тръгна из равни друмове
Да донесе за госке що требе:
Да донесе риба од Мегрида[8]
И рекиа од Демир капиа,
Тимско[9] вино от презморско грозге. 75
В тоя вар. на предната песен „Гино арнаутче" се е превърнал на „Гина девойка" въз основа на родителната форма за общ косвен падеж — "Гина", както напр. в следващия вар. „цръна арапина“ е станал на повечето места „арапка" и както същата родителна форма е схваната за им. п. ж. р. още в други случаи в песните от Софийско и изобщо от Югозап. България. Напр. „пущй коня, сама да си шета" (в следващия № 37).
Сборник за народни умотворения и народопис : Книга 44 (1949) Народни песни и приказки от Софийско и Ботевградско / Георги Поп Иванов; Под редакцията на проф. Ст. Романски, стр. 4-5
