Крали Марко освобождава три синджира роби

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Крали Марко освобождава три синджира роби

Пости Марко пости великови,
постило йе до седем недели,
постило йе, едноничило е.
Ка е било на ден, на Великден,
справи Марко коня Шараяна,
па си зима юначко оружие,
па похожда църкви, манастире
да си зима комка и нахора.
да си иде, причаст да си зима,
майкя Марку потио говори:
- Фала тебе, Марко мойе дете,
дали, Марко, у бойеве ч'идеш,
или, Марко, кърви че да правиш
да си зимаш юначко оружие,
или ч'идеш църкви, манастире,
да си земаш комка и нахора?
А Марко се младо разсърдило,
та си пойде без оружие д'иде.
Итро било Марковото либе,
везело йе Марково оружие,
везело йе Марку остра сабля,
та си гони Марко добър юнак,
па си ока Марковото либе:
- Чекай, Марко, чекай, Кралевичи
да си земеш юначко оружие!
На каввга си млогу кавгаджия,
а на вино млогу пияджия,
а на воду млогу далгаджия;
негде че се кавга започене,
ти не можеш кавга да утраеш
та тизе че младо да погинеш.
Марко везе тая остра сабля,
па си пойде през полье широко,
па настана у гора зелена,
а гора йе рано повехнала,
а Марко си на гора говори:
- Е, горице, горице зелена,;
що си, горо, рано повехнала?!
Дали те йе слана попарила,
или те е секира посекла?
А гора си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
нито ме е слана попарила,
нито ме е секира посекла,
нел' минаа туре еничере,
прокараа три синджира робье:
един синджир се млади момчета,
други синджир гиздави девойки,
треки синджир се млади невести;
със душа ми шума обориа,
със копито корен подкопаа,
затова съм рано повехнала.
Варкай, Марко, варкай да ги стигнеш
че ги стигнеш на река Ситница,
на Ситница, на чешма Дребница,
тамо пия студена водица.
Пущи Марко Шарко по друмове,
та си стигна туре еничере,
стигнал ги йе на река Ситница,
на Ситница, на чешма Дребница.
Туре пия студена водица,
а на робье вода не давая,
робье пища като люти змии!
Марко стои, та си сеир чини,
та па се йе Марко провикнало:
- Фала вие, туре еничере,
дайте, море, на робье водица,
да не пища като лютизмии!
Говора му туре еничере:
- Надзад, надзад, непознан делио,
и за тебе празна алка има!
На Марко йе от рода имало,
От родата Тодора девойкя,
извикна се Тодора девойка:
- Леле, Марко, леле, мили брате,
кога, Марко, неволен лежеше,
у чиа си, бре, дома седеше,
чии сестри жежки турти меса,
чии брайкя лекове тражеа?
Знаеш ли ме и познаваш ли ме,
фала тебе, Марко, били мрате!
Тогай Марко на турци думаше:
- Фала вамо, туре еничере,
пущете ми Тодора девойкя,
ако не че нея да пущите,
зла че среща вазе да посретне!
И турци са на хоро станали,
та Маркоте у хоро турили,
та Маркоте у ръце да вана,
да го тура у ситни синджире,
Марко се йе младо разсърдило,
та са тръгна сабля димиския,
та погуби туре еничере,
та отпущи три синджира робье.
Сички робье дома си ойдоа,
сите робье Великден правиа.
Гледая го гяци и попове,
па са Марку млогу люто клели,
защо прави кърви на Великден.
Кога ойде у честни манастир,
попове са църкви затворили,
сами са се църкви отворили,
сами са си мощи продумали:
- Фала вие, гяци и попове,
не йе Марко тури кърви направил,
нел йе Марко три църкви саградил.
Дайте Марку комка да се комка,
да си земе комка и нахора.



Извор[уреди]

Суходол, Софийско (СбНУ 43, с. 5-6, № 1).