Еле Марко, дели Марко!
Марко шета из Стамбола,
на рамо му прат железо,
прат железо до сто ока;
у раци му прачка близна, 5
прачка близна двесте ока.
Сал си оде, сал си шета.
Изговаря дели Марко:
- Стамболчани, чорбаджии,
кажете ми дека има,
дека има арен майстор
да направе остра сабя?
Арч да туре триста ока,
да е длъга девет педи,
у ширина осум педи,
у тежина триста драма;
да е сабя бурмалия,
да я носам у пазука,
ке му да'ам три кесиня,
три кесиня бели пари!
Изговарят стамболчани:
- Море Марко, дели Марко,
айде оди по-нагоре,
по-нагоре уста Гюро.
Изговаря дели Марко:
- Море Гюро, уста Гюро,
тебе тражам, тебе найдо'.
Се подробно разправило.
Изговаря уста Гюро:
- Ке направам, оти нейкям,
ке я правам от Гюргьовден,
от Гюргьовден до Митровден.
Марко му е арч оставил.
Ойде време кай Митровден,
ойде Марко кай Гюроте.
Изговаря дели Марко:
- Море Гюро, уста Гюро,
направи ли остра сабя?
Извади я уста Гюро.
Прегледа я дели Марко:
у длъжина девет педи,
у ширина осум педи,
у тежина триста драма.
Па я тури у пазука.
Изговаря дели Марко:
- А бре Гюро, уста Гюро,
да ли можеш да направеш
друга сабя бурмалия?
Изговаря уста Гюро:
- Ке направам, оти нейкям!
А що беше дели Марко,
извадил е остра сабя,
пресекал му бели раци,
немой друга да направе.
