Крали Марко на оране
Майкя Марку потио говори:
- Доста, Марко, кеседжия оди!
Досади се мене, додеа се
переечи кървави кошули.
Айде ори, та майкя да раниш,
доста, Марко, кеседжия оди!
И Марко си майкя послушало,
та си везе той железно рало,
па си забра той мали волове,
та си оди по широко полье,
та си оди, та си нива тражи.
Редом оди по широко полье
нигде нема нива да ареше;
па отиде у тесни клисури,
тамо си йе нива арексало.
Пресекло йе той тесни дервене,
пресекло йе той равни друмове,
па си оре у равни друмове.
Зададе се три иляди войска,
та си върва по равни друмове.
Марко ока низ тесни клисури:
- Назад, назад, туре яничаре,
не газете Марково оранье.
Марко ока, како да не чуя.
Не дочуе туре яничаре,
та си гази Марково оранье.
Марко се йе младо разсърдило,
та извади рало от волове,
развърте се у тесни клисури,
та потепа три иляди войска;
мърша влачи, та си нива гради,
а калпаци по оранье сади.
Рано рани Марковата майкя,
рано рани, Марку ручок носи,
па си майкя на Марко говори:
- Фала тебе, Марко мое дете,
защо ти йе такова оранье:
нива ореш, она мърша стае,
жито сееш, калпаци ницая!
Проговори Кралевике Марко:
- Фала тебе, моя стара мале,
нели ми се, мале, не поддава,
не поддава я орач да бъдем,
да си орем, та тебе да раним,
нело, мале, кеседжия да съм,
да си идем бойове да правим,
да си одим по кралеви земи,
да си идем земи да отимам.
Проговара Марковата майкя:
- Просто да йе, Марко мили синко,
къде сакаш, натамо си иди,
вече не чем тебе да си запрем,
да те запрем орач да си бъдеш.
