Марко Кралевич и Муса Кеседжия

Извор: Викизворник


Марко Кралевич и Муса Кеседжия

Посили се силен зелен гущер,
посили се у тевни тевници,
у тевници у Едрене града,
у Едрене край синьо изере,
та йе гълтал църни тевничаре.
Пукарали Марко до затвора
да го глътне силен зелен гущер,
доучи го Вела самовила:
- Хей ти, Марко, хей ти, мили синко!
Ка улезнеш у тевни тевници,
ти си подай десното колено
да ти глътне силен зелен гущер,
па изправи твоя десна нога,
та рахчепи силен зелен гущер.
Ка улезна Марко у тевници,
подаде си десното колено,
та му глътна силен зелен гущер,
изправи си тая десна нога,
та рахчепи силен зелен гущер.
Па йе лежал три години време,
чувала го Вела самовила,
донеси му по малого хлебец.
Отколе са Марко затворили,
падна Мусо под Стамбула града,
под Стамбула у равно ливадье,
та йе седел три години време.
Никой Муса за юнак не знае,
се си с Муса шега подбивали.
Самси царо, цара Сулимана,
он си подбил шега със Мусоте -
не му давал пари за арчене,
ни му давал дрехи за премена,
ни му давал леба за ручанье.
Настанало четвърта година,
прати писмо Мусо Кеседжиа,
па го прати у Стамбула града:
"Млого здраве, царе Сулимане,
ти си бийеш шега със менека!
Еве стана тригодини време,
тизе мене за юнак не знаеш,
не ми прати пари за арчене,
ни ми прати дрехи за премена,
ни ми пращаш леба за ручанье,
та си бийеш шега със менека;
я чем, царю, от днеска със тебе.
Утре рано край Стамбула че съм,
край Стамбула, край бела Морава,
Морава че с кавдърм да покрием,
воз Морава кале че заградим,
от Морава дур до бели Дунав,
на калето порти че оставим,
воз портите кули че заградим,
на кулите ченгеле че турим,
че ти весим ходжи и хаджии,
че ти весим паши и везире,
сичко царство че да ти потрошим.
Що дооди приод от народо,
се чем, царю, язе да го зимам,
азните че язе да ти зимам;
със иманье кули че напълним,
покрай кули иманье че сипем,
кой промине, царю, да ги гледа,
сичко царство чем да ти потрошим,
че те турим, царю, у неволя."
Ка йе рекъл, се йе така било.
Утре рано край Стамбула дойде,
край Стамбула, край бела Морава,
край Морава калдарме покрило,
воз калдарме кале заградило
от Морава дур до бели Дунав.
Сички друми царски йе запрело,
на калетко порти оставило,
воз портите кули заградило,
на кулите ченгеле турило,
та му веси ходжи и хаджии
и му веси паши и везире.
Що дооди приод от народо,
се йе зимал Мусо Кеседжиа,
царски хазни се ги Мусо земал;
със иманье кули напълнило,
покрай кули иманье сипало,
кой ка мине, иманье да гледа;
тгурило му йе царо у неволя,
сичко му йе царство потрошило.
Тогай викна цара Сулимана:
- Хей ти тизе, паша Гюмюшлию,
и тизека, паша Никополски,
и тизека, паша Дренополски.
Я дигнете паши и везире,
и дигнете наша силна войска,
силна войска деведесе хиляд.
та ойдете край Стамбула града,
край Стамбула, край бела Морава,
удрете се с Мусо Кеседжиа.
Ако може Мусо да хванете,
да можете да го погубите,
шото има у кули иманье,
се чем, паши, вам да го поклонем!
Тогай стана паша Гюмшлиа,
и си стана паша Никополски,
и си стана паша Дренополски,
дигнали са паши и везире
и дигнаха нихна силна войска,
силна войска деведесе хиляд.
Отидоа на Мусови кули,
заградиа Мусо Кеседжиа,
а Муса се от кули смееше:
- Скоро язе не съм ягнища клал,
те ми води паша Гюмюшлиа,
те ми води нему силна войска
да ги колим кай вакли ягнища!
Тогай слезна от високи кули,
та па не ще войската да губи,
най излови паши и везире
и излови ходжи и хаджии,
извеси ги край Стамбула града,
а войската се назади повърна,
на войската дума казуваше:
- Секи вие дома да си идете,
ваше царство язе презимувам!
До днеска йе цара Сулимана,
от днеска язе чем цар да бъдем,
ем без войска язе че царувам!
Който мисли с мене бой да бийе,
който мисли, нека заповеда,
я чем самси у бой да улазим!
На царо йе царство превезело,
турило йе царо у неволя,
сичко му йе царство потрошило.
Отговара цара Сулимана:
- Леле, мале, стара мале,
кажи, мале, що че да ми кажеш,
царството ми, мале, превзеха,
отъвна го Мусо кеседжиа!
Щото беха главните ми паши,
извеси ги край Стамбула града,
войската ми, мале, се разпущи,
секи войник дома да си иде.
Кажи, мале, що че да ме учиш?
А майкя му тогай отказуйе:
- Фала, синко, царе Сулимане,
да какво чем язе да те учим?
Доде беше Марко Кралевичи,
он триеше таквиа юнаци,
а вие го младо погубихте -
затвори го у Едрене града,
у Едрене, у тевни тевници,
та го глътна силен зелен гущер.
Я си прати три бързи телале,
нека ойда у Едрене града
да отклопа край църни тевници,
да не бъде Марко у тевници -
негово йе сърце каменито,
да не бъде па жив и тевници.
Веднъг праща цара Сулимана,
веднъг праща три бързи телале.
Отидоа у Едрене града,
отклопиа край църни тевници,
а Марко йе бил жив у тевници.
Ка излезна Марко низ тевници,
до пояс го коси загърнали,
превеза си коси през рамена,
па си пойде код цар Сулимана.
Веднъг викна цара Сулимана,
веднъг викна четиресе слуги,
що бричеа цара Сулимана.
Обричиа Марко Кралевике.
Па го пита цара Сулимана:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
мож ли, Марко, с Муса да излезнеш,
да излезнеш Мусу на белега?
А Марко му тогай отказуйе:
- Можем язе, царе Сулимане!
Да ми найдеш Шарко добра коня,
до отпущиш троица телале,
нека лича от града на града,
нека лича от крайнина на крайнина,
че да свирне Марко Кралевике,
че да свирне, коню да си тражи,
немой нещо народ да се сплаши.
Изпратил йе цара Сулимана,
изпратил йе троица телале,
та личили от града на града,
че си свирне Марко Кралевике,
че си тражи Шарко добра коня,
немой нищо народ да се сплаши.
Ка излезна Марко Кралевиче,
ка излезна на високи кули,
та па свирна, колко що си може.
Като свирна Марко Кралевике,
по сичка йе земяглас изнело.
Шарко коня у Филибе града,
у Филибе у гъста ордиа,
тамо йе бил Шарко сакаджиа,
гребли вода от Марица река.
Ка го дочу Шарко добра коня,
веднъг Шарко при Маркоте дойде
и донесе ръка от юнака.
Ка го фана Марко Кралевичи,
какво опна коня за опашка,
Шарко коня на колена падна.
Тогай Марко на цара казува:
- Фала тебе, царе Сулимане,
ослабнел ми Шарко добра коня.
Дай ми мувлет четиресе дена
да поседим на високи чардак,
да попием вино тройгодско,
да поручам тая бела леба,
кон да зобим цръвена ченица,
да го поим вино тройгодско,
па тогай че с Муса да излазим,
да излазим на Мусо на среща.
Дал му царо четиресе дена,
та поседе на високи чардак,
та си йе пил вино тройогодско
и си ручал тая бела леба,
коня зобил цървена ченица
и го поил вино тройогодско,
па на царо тогай отказуйе:
- Хей, фала ти, царе Сулимане,
сега сакам сабля да ми купиш!
Извадил йе цара Сулимана,
извадил йе до триста дукати,
па ги даде Марку Кралевичи
и на Марку тогай отказуйе:
- Я си пойди по Стамбула града,
та си купи сабля, каква сакаш.
Пойде Марко по Стамбула града,
па не може сабля да намери,
най намери Петър бичакчиа,
направи му сабля, каква сака,
направи му сабля се от злато.
Тогай Марко потио говори:
- Фала тебе, Петре бичакчио,
на що сега сабля да обидим?
А Петър му тогай отказува:
- Обиди я на ковачницата.
Като махна Марко Кралевичи,
та пресече студено железо.
Тогай Марко на Петър говори:
- Фала тебе, Петре бичакчио,
я си подай твоя десна ръка
да ти платим, сабля що ти чини.
Он подаде тай десна ръка
да му плати, сабля що му чини.
Като махна Марко Кралевичи,
отсече му тая десна ръка,
па му даде до триста дукати,
па на Петра тогай казуваше:
- На ти, Петре, до триста дукати
да се раниш, додека живееш,
вече таква сабля да не правиш!
А Петър му тогай отговаря:
- Бог те убил, Марко Кралевичи,
та защо ме саде усакати?
Я съм сабли по-арни направил
и три пъти по-арни от тая.
- Да кому си по-арни направил?
А Петре си на Марко казува:
- На Мусо съм по-арна направил,
ем три пъти по-арна от тая.
Той се сплаши Марко Кралевичи,
та си везе тежка топузина,
утре рано край Стамбула ойде,
край Стамбула, на Мусови кули,
почукнал йе Мусо бели порти:
- Слази, Мусо, от високи кули,
па излази у равно ливадье,
че съм дошел с тебе бой да бием!
А Мусо му от кули окаше:
- Бог те убил, Марко Кралевичи!
Я те знаем, че те погубиа,
ти си дошъл с мене бой да биеш.
Нема нищо да ми дукундишиш,
само малко заамет че сторим
да си слазим отвисоки кули,
да кървавим сабля димискиа.
Като слезна Мусо Кеседжиа,
като слезна от високи кули
и уяхна тая добра коня,
та излезна у равно ливадье,
сретнаха се с Марко Кралевичи.
Шарко коня на Маркоте дума:
- Хей, фала ти, Марко Кралевичи,
бегай, Марко, назад да бегаме -
по юнак йе, Бог да го убие!
А Марко си на Шарко говори:
- Хайде, хайде, Шарко добра коня,
я че гинем и днеска, и утре,
що че бъде, сега нека бъде!
Сретнаа се с Мусо Кеседжиа.
Като дигна Марко Кралевичи,
като дигна тежка топузина
да удари Мусо кеседжиа,
удари го у църните вежди,
разцапи се топус на четири.
Това Мусе не чуе, не ае.
Нъ он дигна тежка топузина
да удари Марко Кралевичи,
Шарко коня била талемлия,
та се сравни със цръната земя;
префарли го Мусо Кеседжиа.
Дека падна тежка топузина,
дека мина през равно ливадье,
на три места друми прекопало.
Тогай слезна Мусо Кеседжиа
и Марко си от Шарка слезна,
тогай Мусо на Маркоте дума:
- Чекай, Марко, да се пребориме,
да обидеш моето юнашство,
па после че Марко да те губим,
да не речеш че йе на измама.
Хванаа се с Марко Кралевичи,
бориа се три дни и три нощи,
девет лахте земя изкопаа;
от Маркоте църни кърви теча,
а то Мусо бели пеньи капа.
Това било вечер у събота,
у събота споради неделя.
Изфърли го Мусо кеседжиа,
изфърли го дур у небеси,
изфърли го воз видрото небо,
та йе летел три саати више,
па йе паднал у света неделя.
Па го найде Вела самовила,
па на Марко тогай отказуйе:
- Ао Марко, ао мили синко,
и днеска ли кръвнина че правиш,
и днеска ли, у света неделя?
Кога бъде утре понеделник,
ти се фати с Мусо Кеседжиа,
па извади твойе влашко ноже,
та потайно Мусо да разпориш
от гашнико дури до устата,
ти че него лесно да претуриш.
Като било утро в понеделник,
ойде Марко на Мусови кули,
слази Мусо от високи кули.
- Инат имам с тебе да се борим?
Борил съм се три дни и три нощи,
още девет, Мусо, че се борим
и тогая вера да ми фанеш,
че не може я да те претурим!
Тогай слезна Мусо Кеседжиа,
хванаа се с Марко Кралевичи,
на Марко тогай отказуей:
- Хей, юначе, беда да те найде,
що доодиш заамет да правиш,
та ме трошиш от кули да слазим?
Че те фарлим, Марко, у небеси,
та че утре на земи да паднеш.
Доде това Мусо да издума,
извадил йе Марко влашко ноже,
та си разпра Мусо Кеседжиа
от гашнико дури до устата.
Тогай падна Мусо Кеседжиа.
Като падна Мусо Кеседжиа,
а у Мусо три сърца играли:
едното се бори-преборило,
а двекьото сърце сал дочуло,
а трекото още на дочуло.
Марко тръгна сабля димискиа,
та отсече Мусовата глава.
Три дни рипа Мусовата глава,
се рипала, Марку сборувала:
- Гледай сега, Марко чорбаджио,
дал' съм юнак, или не съм юнак!
Я да знаех, Марко Кралевичи,
че че тизе мене да погуби,
я чех тебе с дума да уморим.
Тогай везе Марко Кралевичи,
тогай везе Мусовата глава
и отиде код цар Сулимана.
Царо му се лепо зарадува,
че погубил Муса кеседжиа.
Що имало у кули иманье,
се ги царю Марку поклонило.
А Марко си па иманье везе,
ариза го църкви, манастире.



Извор[уреди]

Върбница, Софийско (СбНУ 43, с. 52-56, № 18).