Цар Сюлейман, Кулевичи Бане и Марко
Золум прави цара Солимана,
золум прави по Стамбола града,
та си турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета.
Той се чуло до Кулева града.
Тогай стае Кулевичи бане,
па си пита нему стара майкя:
- Леле, мале, леле, стара мале,
чем да идем у бела Стамбола,
чем да идеи код цар Солимана,
че да идем да се разговорим
защо турчи моми и невести,
защо турчи и млади момчета.
А стара му майкя казуваше:
- Иди, синко, не чем да те запрем,
ил си, синко, млого аджамия,
а турци са итри и опаки
немой, синко, тебе да измама,
та че тебе младо да погуба,
не че може де те прежальеем.
Като ойдеш у Стамболско полье,
че те сретна турци-яничаре
и они че коню да ти сакат,
и они че сабля да ти сакат.
Тизе немой коню да си дадеш,
нито па мой сабля да си дадеш.
Щом си дадеш сабля димиския,
веднъга че тебе да погуба;
като прийдеш при бела Стамбола,
че те сретна оджи и аджии,
че те сретна паши и везире
и они че коня да ти сакат,
и они че сабля да ти сакат.
Щом си дадеш сабля низ ръцете,
веднъга че тебе да погуба.
Дете си йе майкя послушало,
уяхна си конче Кулушанче,
отиде си у Стамболско полье;
сретнаа го турци-яничаре,
веднъга му коню посакаа:
- Фала тебе, църно бугаринче,
да ни дадеш тая добра коня,
да ни дадеш твоя остра сабля,
тая коня не е за тебека.
А дете си на турци сборува:
- Фала вие, турци-яничаре,
я не карам коня да продавам,
нъл че д'йидем код цар Солимана,
че се прочул цара Солимана,
защо турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета.
Та я ч'йидем младо да се турчим,
че се турчим, паша да ме тури,
та че яздим конче Кулушанче,
че го яздим по Стамбола града
и че бъдем паша у Стамбола.
Турци му се тогай радовали,
че че д'йиде вера да си мени,
и тогай си турци заминало,
отишло йе край бела Стамбола.
Сретнаа го паши и везире,
сретнаа го оджи и аджии,
па на дете потио говорат:
- Фала тебе, църно бугаринче,
да ни дадеш тая добра коня,
тая коня не йе за тебека,
и да дадеш тая остра сабля.
А дете им тогай казуваше:
- Фала вие, паши и везире,
я не карам коня да продавам,
нъло ч'йидем код цар Солимана;
прочул се йе цара Солимана,
защо турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета,
та я ч'йидем младо да се турчим,
че се турчим, паша да ме тури,
та че яздим тая добра коня,
че я яздим по Стамбола града.
И паши се тъй зарадуваа,
че че д'йиде вера да си мени.
Заминало паши и везире,
отишло йе у Стамбола града.
Сретнаа го две железни порти,
той погледна на високи чардак,
та съгледа цара Солимана,
на при него до две бъчви вино.
Не сети се Кулевичи бане,
че защо йе цара Солимана,
защо турци вино не са пили,
а при него до две бъчви вино.
Той учини некой друг йе юнак,
повърна се дете нанадзаде.
Сретнал го йе Марко Кралевичи,
веднъг го йе Марко попитало:
- Фала тебе, Кулевичи бане,
що си тражиш по бела Стамбола?
Отговара Кулевичи бане:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
сакам д'йидем код цар на честито,
сакам д'йидем да се разговорим
защо турчи моми и невести,
защо турчи и млади момчета;
та не знаем де са царски двори,
тука гледах, като царски двори
и на чардак като цар Солиман,
нъ при него до две бъчви вино,
нало турци вино па не пия,
та той може друг юнак да бъде.
А Марко му тогай казуваше:
- Фала тебе, Кулевичи бане,
това си йе цара Солимана,
нъ йе канил мене на честито,
канил ме йе на гостье да дойдем,
та йе това вино за менека.
И дете се тогай повърнало,
улезнаа у царски сарае,
везаа си нихни добри конье,
везаа ги у ладни яхъре,
излезнаа на високи чардак,
дека седи цара Солимана.
Седнали са шарени постилки,
запили се вино тройогодско,
ем си пия и се разговарат.
Питуйе ги царо Солимана:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
я те каних тебе на честито,
да ми дойдеш да се разговорим,
да те поим вино тройогодско.
А тизе си другар намерило,
от дека йе тоя добър юнак?
А Марко си на царо казува:
- Ни го знаем, ни съм го па питал,
не знаем го и я отдека йе,
ни му знаем па име какво йе,
с'а го сретнах при твоите порти,
та питуе за царски сарае.
И он тука при тебе йе пошъл,
а не знаем па защо йе дошъл.
Това си със Марко сговорили.
Тогай царо дете попитало:
- Фала, юнак от незнана земя,
че те питам и ти да ми кажеш,
само дума да ми не подгазиш,
че те млого тебе бегиндисах;
хайде тебе да те потурчиме,
че ти дадем моя мила черка.
моя черка, султанска девойкя,
да я водиш -царев зет да бъдеш.
А дете си тогай казуваше:
- Фала тебе, царе Солимане,
ти като си цар по сичка земя,
тизе требе по закон да знаеш,
да гледаме по сичките вери,
коя вера днеска православна
и колко си добри дни имая,
през година се да се весела.
Нашата йе вера православна,
секи месец и добър ден имаме,
се имаме, та се веселиме;
а тизека сал един ден имаш,
а и него заман го не знаеш,
у кой ден че дено да ти падне,
хайде язе да те побугарчим,
нашата йе вера по-хубава,
да ти дадем моя мила сестра,
та тизека мене зет да бъдеш.
Царо се е млогу разсърдило,
защо иде против спроти него,
хока царо от високи чардак,
та сборуе турски, арнаутски
и сборуе арапски, татарски:
- Сбирайте се, петстотин гавази,
да фанете това бугаринче,
свалете му глава от рамена.
А Марко си по турски отбира,
и по турски, и по арнаутски,
и арапски, и па и татарски.
Па на дете пословеки дума:
- Фала тебе, Кулевичи бане,
скору слази от високи чардак,
извади си конче Кулушанче,
отклапай си сабля димиския;
че да дойда петстотин гавазе,
че щото са от четири вери,
веднъга че тебе да погуба,
че ти свалят глава от рамена -
това ока дара Солимана.
Ама тизе турски не отбираш,
нито турски, нито арнаутски,
ни арапски, нито па татарски.
Веднъг дете от чардаци слезна
и уяхна конче Кулушанче,
и отклопи сабля димиския.
Наполниа петстотин гавазе,
обтекоа дете да си фана.
Развърте се Кулевичи бане,
ка развърте сабля димиския,
развърте я по царски сарае,
та погуби петстотин гавазе.
А царо си на Марко казува:
- Скору слази, Марко, от чардаци,
та погуби това бугаринче,
колку сакаш дар че да те дарим.
А Марко си на царо казува:
- Кюти, царо, да го не разсърдиш,
че се качи на високи чардак,
че погуби и тебе и мене;
че тоя йе от незнана земя
и па си йе юнак над юнаци.
Я го гледах 'точка, кога дойде,
играеше коня Кулушана,
играеше самовилска игра,
на земя му конь не опираше,
нъ летеше като силна хала.
Веднъг ока царо Солимана,
веднъг ока до четири паши
и дете си низ порти излезна.
Отговара цара Солимана:
- Фала вие, до четири паши,
по-скоро си войската дигайте,
да фанете това бугаринче,
да фанете да го погубите;
не че може да го престигнете,
после нема живи да одите.
Като им йе това отказал,
и паши са от чардаци слели,
и дигнаа тая силна войска,
да си стигна Кулевичи бане.
Отговара Марко Кралевичи:
- Фала тебе, царе Солимане,
я че идем със четири паши,
да им кажем жив да го улова,
та код тебе да го докарая.
И си слази Марко от чардаци,
та си яхна Шарка добра коня,
не ще д'йиде със четири паши,
та пристигна Кулевичи бане
и тогай му верно казуваше:
- Фала тебе, Кулевичи бане,
я си слезни от добрата коня,
та постегни два златни колане,
постегни ги лабави да не съ,
защо има силен бой да бием;
заклопи си сабля за ръката,
немой нещо сабля да изпущиш.
Я погледни от Стамбола града,
защо се йе войска зацърнела,
че те гона до четири паши,
войска вода до деведесе иляд.
Обърна се дете нанадзаде,
кога виде турска силна войска
ка ги виде, защо силно ода
да си стигна Кулевичи бане,
веднъг дете от коня си слезна,
та постегна два златни колане,
заклопи си сабля за ръката.
Тогай са се с Марко повърнали.
та сретнаа до четири паши.
Веднъга се у бой удариа,
на две са се стърни раздвоили.
Това време било икиндия,
доде вече зора да зазори,
и они са войска погубили,
погубиа деведесе иляд'
и фанаа до четири паши.
Кога са се двата посретнали,
у ясни са кърви потъхнали,
не могоа два да се позная;
като са си с дума продумали,
и тогай се по дума познали.
Търгнали са по равни друмове
и си карат до четири паши,
караят ги робье да им бъда.
До два паши Марко закарало,
закара ги у Прилепа града,
а два паши Кулевичи бане
закара ги у Кулева града.
Ка го сретна нему стара майкя,
дете си ю тогай казуваше:
- Гледай, мале, ка се разговорих,
разговорих с цара Солимана
защо турчи моми и невести
и си турчи и млади момчета.
Те му карам до два главни паши,
я че па них да ги побугарчим.
И Марко си па двама закара,
закара ги у Прилепа града,
и он тамо че ги побугарчи.
Двама паши дете побугарчи
и па Марко у Прилепа града,
и он тамо двама побугарчи.
