* * * (Седи Марко накрай Бело море)

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


* * *

Седи Марко накрай Бело море,
та си пие със верни дружина.
Слуга им е Мара кръчмарица,
кръчмарица, Мара хубавица,
и им служи с чаша позлатена, 5
и на нея ясно огледало -
ем им служи, ем се огледуе.
У дружина чаша пощукнала.
Редом пита Мара слугария,
слугария, Мара кръчмарица, 10
редом пита по верни другари,
редом пита, редом клетва дава,
ега може некой чаша да укаже.
Дружина си клетва приимали,
кой се кълне у брата, у сестра, 15
кой се кълне у любе, у дете.
Марко нема ни брата, ни сестра,
Марко нема ни любе, ни дете,
коня има, у коня се кълне,
сабля има, у сабля се кълне. 20
Дружина се с Марко подсмивкуя
и Маркоте дума говореха:
- Вала тебе, Марко добър юнак,
що се кълнеш у враната коня -
конско месо кучешка нахрана; 25
що се кълнеш у острата сабля -
остра сабля ръжда че я изде -
тебе, Марко, не е верна клетва!
Марко се младо уядило,
уядило Марко, ужалило, 30
та си яхна нему добра коня,
та си ойде дома на дворове,
пай го пита нему мила майкя:
- Леле Марко, мои мили синко,
къга ойде толко надалеко, 35
що ми, Марко, тизе весел ойде,
весел ойде, а илен си дойде?
Илен, синко, илен и пай жален?
А Марко си на майкя говори:
- Кико, мале, жален да не дойдем? 40
Събрахме се той верна дружина,
събрахме се накрай Бело море
да пиеме вино тригодишно.
Та ни служи Мара хубавица,
хубавица Мара кръчмарица, 45
та ни служи чаша позлатена
и на нея ясно огледало -
ем ни служи, ем се огледуе.
У дружина, мале, чаша некой взема,
редом пита Мара слугария, 50
редом пита, редом клетва дава,
ега може чаша да си найде,
и дружина клетва принимая.
Кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у любе, у дете, 55
а я немам ни брата, ни сестра,
а я немам ни любе, ни дете.
Коня имам, у коня се кълнем,
сабля имам, у сабля се кълнем,
а мене ме дружина не веруя, 60
със мене си шега подбивая,
че ми коня кучешка нахрана,
а сабля, че ръжда да изяде.
Леле, мале, леле, мила мале,
ка ме роди що ме не породи, 65
що не роди я брата, я сестра
да се мене за клетва наода,
да се мене у нужда наода?
Я майкя си на Марка говори:
- Леле, синко, леле, мили синко, 70
ка те роди майкя ви породи,
майкя роди и брата и сестра,
да се тебе за клетва наода,
да се тебе у нужда наода!
- Леле мале, леле, мила мале, 75
кажи, мале, да къде ги дена?
Я она си на Марка казуе:
- Кога турци тува заплениха
брат ти беше на десет години,
а сестра ти на девет години 80
и ни, синко, турци заробиха,
заробиха, синко, откараха,
откараха доле, долна земня
и не знаем де ги откараха!
- Кажи, мале, да кико им име? 85
- На брата ти Яша Андреяша,
на сестра ти Шаина девойкя!
Марко яхна коня поди себе
та си оде земня нанадоле.
Оди Марко три дни и три ночи, 90
вече му се коня замерило.
и се Марко леба приручало
и замръкнал у турски конаци,
и тамо е Марко прележало.
Кога било утро отзарана 95
тогай било петък, турски светец,
та са ошли турци у джамия,
и са ошли були малошети.
И Марко си със турци отиде,
турци са се по турски кланяли 100
и Марко се по турски кланяло,
турски кланя, бугарски се моли,
ега може брата да си найде,
да си найде и браток и сестра.
Ка си турци у кафене ошли, 105
турци пия шербет медовина
и на Марко дума продумуя:
- Вала тебе, незнано дервишче,
ел при нас кафе да си пиеш,
да си пиеш шербет медовина! 110
Я Марко си на турци говори:
- Вала вази, чудни господари,
я не можем кафе да си пием,
и не можем шербет да ви пием.
Додайте ми вино тригодишно 115
я че пием и кон че напоим,
що сакате - толку че го платим.
Я турци си Маркоти казуя:
- Вала тебе, незнано дервишче,
щом си сакаш вино тригодишно, 120
тува нема вино тригодишно,
тува нема вино за пиене.
Я си иди още по-надоле,
тамо има беговиче младо,
он си дава вино тригодишно, 125
ти да пиеш и кон да напоиш,
но не дава вино да се плаща,
а си дава вино на облога!
- Кажете ми двори дека са му?
- Тува ходи из нови пазари, 130
нему са му двори много лични,
от човечки кости иззидани,
от човечки глави оперени,
от човечки кърви измазани,
две невести на порти му стоя. 135
Марко яхна коня поди себе,
та си найде двори на беговик.
Чука, ока Марко Кралевичи:
- Я излезни, младо беговиче!
Не излезна младо беговиче, 140
лель излезна нему първо либе,
па й Маркоти дума проговаря:
- Вала тебе, незнано дервишче,
я си ходи откъде си дошло!
Че излене беговик Андрея, 145
я погледай двори от що са му!
- Вала тебе, млада беговице,
я не идем боища да правим,
лело тражим вино тригодишно -
я да пием и кон да напоим, 150
колко сака, толко че му плата!
Повърна се млада беговица,
та си ока нойно първо либе:
- Стани, стани, Яша Андреяшо,
киков юнак на порти ти чука, 155
та ти сака вино тригодишно,
колко сакаш толко че го плати,
он да пие и кон да напои!
Проговаря Яшя Андреяша:
- Я не давам вино да се плаща, 160
ще пиеме вино на облога,
ако оче с мене да си пие,
колко сака толко че изпие!
Уведи му коня у яхъри,
а него го при мене доведи! 165
Па излезна млада беговица:
- Я увлезни, незнано дервишче,
я увлезни у наши дворове
да си пиеш вино на облога,
колко сакаш, толко че изпиеш! 170
И Марко им у двори увлезнал,
па що била млада беговица,
увела му коня у яхъри,
Маркоте при беговик Андрея.
И они се двама руковали, 175
руковали и се облагали.
Проговаря Марко Кралевиче:
- Вала тебе, беговик Андрея,
ако мене със вино надпиеш,
че ти дадем коня и оръжие, 180
че ти дадем моя клета глава!
Отговаря Яше Андреяше:
- Ако мене със вино надпиеш,
че ти дадем мое първо либе!
Изнела е млада беговица, 185
изнела е вино тригодишно,
та са пили три дни и три ночи.
Още Марко нищо не усеща,
а що беше Яша Андреяша,
он се опи, Бог да го убие, 190
та изпусна чаша ведреница,
изпусная и веднъг си заспал.
Проговаря Марко, добър юнак:
- Вала тебе, млада беговице,
дали слуша каков ни е облог, 195
я си надпих твойо първо либе.
Премени се, лепо начини се,
че те водим с мене да си идеш!
И она си Маркоте питала:
- Вала тебе, незнано дервишче, 200
я си кажи откъде си дошло?
- Вала тебе, млада беговице,
да я съм си от Прилепа града,
че те водим у Прилепа града.
- Вала тебе, незнано дервишче, 205
я не смеем там с тебе да идем,
тамо имам Марко мили девер,
и от него по-юнак немало,
че обдири, тебе че погуби,
че погуби и мене и тебе! 210
- Вала тебе, млада беговице,
да я съм си тебе мили девер,
да я съм си Марко Кралевиче,
да я съм си Марко от Прилепа!
Запита го млада беговица: 215
- Като си си Марко от Прилепа,
да он носи белег на челото,
на челото между вакли вежди -
играло му като видра у морето!
И Марко е калпак повдигнало, 220
та му виде белег на челото,
та си ока беговик Андрея:
- Стани, стани, мое пръвно либе,
стани, стани, беговик Андрейо,
ти не може брат си да надпиеш! 225
А що беше беговик Андрея,
кога се е от сън събудило,
пай питуе незнано дервишче:
- Още ли си тува, незнано дервишче?
- Още сакам тува да си пием, 230
защо сме си два брата рождени!
Тогай са се брайкя прегърнале,
прегърнале, жално запитале.
Пай си пита беговик Андрея:
- Леле, Марко, леле, мили братко, 235
жива ли е наша мила майкя?
И Марко си на брата казуе:
- Жива си е наша мила майкя,
ама ни е майкя остарела,
остарела, и занеможела, 240
та си пищи и вас да ви види!
Пай що беше Яшя Андреяша
заповеда на негови слуги,
та готвия гозби господарски
и точия вино тригодишно, 245
та са пили три дни и три ночи.
Сака вече Марко да си иде,
а Андрея брата си не пуща;
я Марко си на брата казуе:
- Я не можем тува да ти седим, 250
а д' идеме у Прилепа града,
да те види наша стара майкя!
Проговаря Яшя Андреяша:
- Вала тебе, мое първо либе,
я изведи дванайсе коня, 255
дванайсе коня, девет кочии,
кочиите злато товарете,
товарете свила и кадифе!
И тогай го либе послушало
и увлезна у хладни яхъри, 260
та извело дванайсе коня,
запрегнале до девет кочии,
товарили чисто сухо злато,
товарили свила и кадифе.
Ка да мина из Одрена града 265
та личили троица телали:
- Кой се може юнак наванати
да се качи висока пладнина,
та да хване Шаина робиня,
да я хване и при цар откара, 270
колко сака - толко че му даде!
Кой е юнак при Шаина отишел,
она си е коси прехвърляла,
та юнаци с коси е ловила
и ги е она утепувала. 275
А Марко си на брата казуе:
- Седи, братко, скришом по друмове,
я ч' идем с Шаина да се бием!
И Андрея на друми чекало,
а Марко си у пладнина ойде, 280
пай си ока хубава Шаина:
- Ела, ела, моя мила сестро,
ела, моме, с мене да се биеш!
А она го отдалек питуе,
питуе го, коси си разплита, 285
ега може с коси да го върже:
- Вала тебе, непознат юначе,
що ме мене за сестра изокваш?
А Марко у дума проговаря:
- Да аз съм си Марко от Прилепа! 290
- Да като си Марко от Прилепа,
вдигне калпак глава да ти видим,
по белег че тебе да познаем,
дека си си мене мили браток!
И Марко си калпак повдигнало, 295
и она му белег съгледала,
и веднъг е при брата си пришла,
и веднъг е брата прегърнала,
прегърнала и го запитала:
- Леле, Марко, мои мили братко, 300
жива ли е наша мила майкя?
- Жива си е наша мила майкя,
ама ни е много остарела,
остарела и занеможела,
та си пищи и вас да ви види! 305
Ей го браток със златни кочии,
та си седи на равни друмове!
И вземала сестрица Шаина,
и вземала незнано имане,
и си пошла с нойни мили брайкя, 310
та си пошли на Прилепа града.
Дума дума Яша Андреяша:
- Вала тебе, мои мили братко,
не мог вече без вода да ходим!
Дека има студени извори, 315
да си идем вода да си пивнем?
А Марко си на брата казуе:
- Тува нема студени извори,
нигде нема вода да си пиеш.
А ние че тува да седиме, 320
а ти иди у тесни клисури,
тамо има, братко, турски конак,
тамо има млада механджийка,
там че идеш вино да си пиеш!
Па що било беговик Андрея 325
пущи коня у тесни клисури,
та си ойде на турски конаци
и им сака вино да си пие,
он да пие и кон да напои,
колко сакат толко че им плати. 330
Па излезна млада механджийка:
- Вала тебе, незнано юначе,
да я имам вино тригодишно,
я не давам вино да се плаща,
я си давам вино на облога! 335
Па си слезна Яша Андреяша,
па увлезна у хладна механа,
та си пие вино на облога,
та си пие с турци друга вяра.
Турци пили шербет медовина, 340
а Андрея вино тригодишно.
У виното билки омайнички,
та Андрея младо омаяли,
омаяли и го увързали.
Почекал е Марко Кралевичи, 345
почекал е браток да си дойде,
нема вече брата да си види.
Па си тури сабля у пазука,
па си слезна у тесни клисури.
Ка увлезна у турски конаци, 350
ка погледна брата си Андрея,
Андрея е със синджир увързан,
па си Марко механджийка дума:
- Вала тебе, млада механджийкьо,
отдека е тоя добър юнак, 355
та го вие у синджир вързахте?
- Тува дойде вода да си пие,
ние нему вода не дадохме,
дадохме му вино омайниче,
та го ние с вино омаяхме, 360
омаяхме, със синджир вързахме!
Дума дума Марко Кралевиче:
- Са кье дойде Марко от Прилепа,
он си маа сабля отдалеко!
- Вала тебе, незнано дервишче, 365
на ти тебе сабля дипленица
да ми кажеш, незнано дервишче,
какво Марко сабля развивуе!
Та му дала сабля дипленица,
доде Марко сабля да развие 370
на турци е глави отресало,
сал остана млада механджийка.
Намаза я лоя и катрана,
запали я и она да гори,
а Марко си брата отвързало. 375
И си стана беговик Андрея,
па ойдоха с Маркоте юнака,
ойдоха си на равни друмове.
Забраха си той златни кочии,
ойдоха си у Прилепа града. 380
Стара майкя, стара Авросима,
стара майкя, що ги е родила,
къга ги е майкя съгледала
и веднъг е Маркоте питала:
- Леле, Марко, мои мили синко, 385
дека найде и браток и сестра?
- Браток найдох - слънце на изгрева,
а сестрата - слънце на захода!
Кико ги е майкя прегърнала,
тогай се от душа отделила.390



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Ярджиловци, Пернишко (СбНУ 53/1971, № 221 - "Марко намира брат си Андреяша и сестра си Шаина (Елена) и ги завежда при майка си"; =БНПП 1/1981, с. 343 - "Марко намира брат си Андреяша и сестра си Шаина"); контаминирана.