* * * (Кога беше на ден на Великден)

Извор: Викизворник
Пређи на навигацију Пређи на претрагу


* * *

Кога беше на ден на Великден,
събраха се седемдесет краля,
събраха се у хладна механа,
събраха се служба да си служат,
слуга им беше Яница девокя. 5
Погина им чаша по трапеза,
се кральове на нозе станаха,
се станаха чаша да тераат,
се тераат, чаша не найдоха,
всички взеха клетва да се кълна, 10
кой у майка, кой у милен татко,
кой у брата, кой у милна сестра,
сирак Марко той си нищо нема,
той си има една враня коня,
той се кълне у вранята коня;: 15
- Ой ле вие, седемдесет краля,
аку ви сам я чаша узел,
карайте ме на бела предела,
сечете ме на четири дела,
дето капне мое тежко телу, 20
че изникне трева детелина,
де капнаха мой църни очи,
че извреа два студни кладенца,
дето капне моя руса коса,
че нарасте трева детелина.25



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Баня, Разложко; великденска - хороводна (СбНУ 53/1971, № 233 - "Марко се кълне, че не е откраднал чаша от трапеза"); трансформирана.