* * * (Пили вино петдесе другари)

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


* * *

Пили вино петдесе другари,
пили вино у хладна механа;
у дружина чаша пощукнала,
сви юнаци клетва постигнала...
Кой се закълна у брата и у сестра, 5
на нега беля нема да ю стиза;
люти Марко нито брата,
нито брата, нито сестра има -
сва дружина на Марко бели туря...
Он се кълне у верна коня, 10
а дружина го за вера не ватая -
защо коньок е пчешко месо!
И па се Марко кълне у острата сабля,
па нега дружина за вера не ватая -
защо сабля студено железо. 15
Па си Марко на механа заплакало,
па си ойде код негова стара майкя,
па на майкя потийо говори:
- Тако м' Бога, моя стара майкя,
кога мене роди, от' мене не породи 20
я брат беше породило,
я сестра беше породило?!
Тагай си Марко майкя измамило,
та му каза, де е брат заробен,
и сестра му - и она ему заробена. 25
Тагай рипна Марко на юначке ноге,
та нахрани тая вредна коня,
ем го храни, ем му дума дума:
- Тако м' Бога, мой добър Шарко,
я ми ручай трева детелина; 30
кога бъде рано отзарано,
че ми брата да тражимо!
Майкя му се люта лепо заплакала:
- Защо, синко, мене измамило,
защо съм тебе брата казало, 35
защо ти е браток отдавна заробен -
откарали го турци лечане,
откарали га су у Лечана града, -
я браток ти млада Андреяша!
Ка е било рано отзарано, 40
Марко яхна тая вредна коня,
та га бутна през поле широко,
та отиде у Лечана града,
та отиде на лечански чешми,
па затече девойки лечанки. 45
Кога Марко викна на девойки лечанки:
- Добро утро, лечанки девойки!
Изъикнала мома,
та проговори на Марка Кралевича:
- Дал Бог добро, Марко Кралевиче 50
Марко тогай потийо говори:
- Тако м' Бога, моме лечанко,
да отдека знаеш, я съм Марко Кралеви?
Па мома потийо говори:
- Я те знаем - 55
кога от люите рани лежеше,
моя майкя тебе мек лек тураше,
а я тебе вода студена приносих;
затова тебе знаем,
дека си Марко Кралевич. 60
Па си ойде Марко Кралевич
на лечанска джамия,
та затече турци лечане;
и Марко у джамия увлезна.
Сви су турци из джамия побегнали, 65
сам остало ходжа, Махмуд ходжа,
па се чуди ходжа накъде побегне...
А Марко му потийо говори:
- Фала, ходжа, фала, Махмуд ходжа,
защо си толко уплашила? 70
Ти си верен, верно че те прашам,
да ми кажеш -
дали има тука млади Андреяша?
И он му казал, дека има
юнак Андреяша най-больи. 75
- И да ми кажеш, дека има
вино добро и та люта ракия?
И каза ходжа, Махмуд ходжа:
- Тамо има у млада Андриаше,
тамо има добро вино и харна ракия! 80
Тагай изправи Марко,
та отойде код брата на гостбе.
А на млада Андреяша три девойки
на глава му стоя;
и млади Андреяша на сън заспало. 85
А Марко му у дворове увлезнало,
а любе Андрияшино на чешма затекло.
Пай си любе на Маркоте говори:
- Тако м' Бога, непознан юнак,
защо шеташ по наши дворове? 90
Андреяша си мало заспало;
ако си обуди Андреяша,
може те младо погуби!
А Марко потийо говори:
- Тако м' Бога, моя младо снахо, 95
я ми кажи, дека младо Андреяша,
я чем код нега гост.



Референце[уреди]

Извор[уреди]

  • Батановци, Пернишко (Качановский 1882, № 141); непълна и в по-голямата си част преразказвана. Според записвача певецът не помнел добре финала на песента и отбелязал: "па после гостовали, здравовали и познали, да су брайкя"; преди това обаче двамата братя се скарали, но Марко показал златна ябълка, с която те си играли в детството, след което се разпознали. Що се отнася до неясното название Лечане, може да се предположи, че то е резултат от незабелязана при отпечатването ортографска грешка при транслитерация на запис със специфичните сръбски знаци ђ или ћ (Вл. Качановски е известен сърбист), т.е. в ръкописа вероятно е стояло Леђане или Лећане, а то от Ледяни или Легяни, срвн. Леден или Леген град (бел. съст., Т.М.).