Хан Татар и Тодорка

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Хан Татар и Тодорка

Хан Татар голям господар!
Хан Татар хабер проводи:
да колят крави ялови,
да пекат пещи с хлябове,
че ще Хан Татар да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Хан Татар голям господар,
не ще си крави ялови,
не ще си пещи с хлябове,
най иска една момица,
една момица-девица,
въз него да си вечеря,
вечеря, още нощува.
Чудом се чудят попове,
попове, още кметове,
чудяха и се питаха:
- Кой ще си пусне чедото,
въз Хан Татар да вечеря,
вечеря, още нощува!
Че се попове сетиха,
да си повикат Тодорка,
Тодорка клето сираче.
Че си Тодорка викнаха.
С златна я руба обличат,
въз Хан я Татар завеждат.
Кат'я Хан Татар съгледа,
златни ябълки режеше
и Тодорка замеряше.
Бюлбюля пей в кафеза,
ни един не му отбира,
сал Хан Татар му разбира
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
как си кайдиса мама ти
да си те пусне въз меня?
Тодорка тихо говори:
- Аз нямам нийде никого,
аз съм си клето сираче,
ни баща, нито майчица,
нито брат, нито сестрица.
Сал един братец аз имах.
Баща ми беше болерин,
булка на прошка повика,
накара батя да извади
руйно ми вино червено;
не рачи батю да иде,
татко се люто разсърди,
удари батя с кофата.
Батю се люто разсърди
избяга батю надалеч.
Сега го чувам-разбирам,
че си щял батю да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Хан Татар сълзи порони
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
познаваш ли ти батя си?
Тодорка със плач говори:
- Ази познавам батя си
по лява страна на ръка.
Хан Татар бърже запрета,
запрета бели ръкави,
Тодорка беляг кат'видя,
спусна се и го прегърна.
Хан Татар дума татари:
- Татари, още манафи!
Точете саби френгии,
пълнете пушки бойлии,
че селото ще изтрепим,
изтрепим, още изколим!
Бърже саби наточиха,
бърже пушки напълниха,
синкото село избиха,
кървава река протече!



Извор[уреди]

Велико Търново (СбНУ 26, с. 47, № 25).

  • Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.