Янко от Косово заграбва Марковата жена

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Янко от Косово заграбва Марковата жена

Море, Марко, море, млади, Марко!
Марко шета по Влашка крайнина,
по крайнина шета, та крайнина чува.
Кога беше на свети Никола,
тогай Марко от крайнини дойде,
па на слуги потио говори:
- Е виека, дванаесе слуги!
Гответе ручок да ручате,
наточете вино да пиете,
изнесете най-малата чаша,
щото бере дванаесе ока,
та я дайте на млади Шаркоте,
да си пие и да благосивя.
Слушаа го дванаесе слуги,
уготвия ручок да ручая,
наточия вино да си пият,
изнесоа най-малата чаша,
дадоа я на млади Шаркоте -
ем си пие, ем си благосивя.
Па е Марко на чаша задремало -
малко дремна, голем сонок виде.
Уплаши се Марко, разбуди се,
та на слуги потио говори:
- Е виека, дванаесе слуги!
Малко дремнах, голем сонок видох:
де ми двори мъгла утаанали,
пред портите църн баряк побиен,
у сред двори това сухо дърво,
а на яфорово на дървото
до три куковици -
една кука вечер и па вечер -
като кука, веке ич не може;
друга кука нощи-полунощи -
като кука, друга изговара;
трека кука заран, та па заран -
като кука, веке ош окнала.
Дали е на зло, или е на добро?
Слуги му потио говорат:
- Море, Марко, море млади Марко!
Не е на зло, нито е на добро:
пленена е робена господна -
еве сега три година време,
како си е она запленена -
пленил си я Янко от Косово;
това що са до три куковици,
тай що кука вечер, та па вечер,
това ти е твоя стара майка;
щото кука нощи-полунощи,
това ти е твое първно любне;
щото кука заран, та па заран,
она ти е сестра Ангелия.
Нито стоя Марко, нито гледа,
туку яхна тая Шарца кона,
та си пойде стара манастира,
тамо седе три месеца време,
та си пущи коси за пояса
и направи калугерско рухо,
и си тури калегерьска капа,
и си яхна таа Шарца кона,
та си хойде у Косови града,
та си хойде пред Янкови порти;
пред порти му тай шарени чешми,
тамо найде Ерина госпожа
де налие два ибрика вода.
Проговори църна калугера:
- Помага Бог, моя Янковице!
Я ми додай еден ибрик вода -
я да пия, коня да напоя;
устата е мене погорели,
погорели за студена вода.
Говори му Ерина госпожа:
- Дал Бог добро, църна калугера!
Не смею ти водица подати,
мене Янко от чардаци гледа,
та хоке мене младо да погуби;
кога бех код млади Марко,
секо гладно бех го заранила,
секо жадно бех го напоило,
секо голо бех го заоблекло,
а код Янко аз не смеем,
не смеем и вода да дадем,
ене Янко от чардаци гледа!
Па си зема два златни ибрика,
та си хойде горе код Янкоте,
код Янкоте на високи чардак.
А Янко и потио говори:
- Е тизека, Ерино госпожо,
що ти сбори църна калугера?
И она му казива и доказа
що и сбори църна калугера.
Туку го е она излагала:
- Е тизека, Янко, млади Янко!
Конак тражи дека да нощева.
Говори Янко, млади Янко:
- Е тизека, Ерино госпожо!
Ти го викни у нас да нощева,
язе имам дума да му думам,
ега Бог да право да ми каже,
аз на него голем бакшиш дада!
Послуша го Ерина госпожа,
та повика църна калугера:
- Таком Бога, църна калугеро!
Хайде тизе у нас да нощеваш,
Тебе зове Янко, млади Янко.
Не ще да праша - послуша я църна калугера,
та си хойде код млади Янко,
та говори църна калугера:
- Бог помага, Янко, млади Янко!
- Дал Бог добро, църна калугера!
Говори Янко, млади Янко:
- Е тизека, Ерино госпожо!
Я уготви той сладка вечера
и наточи това руйно вино.
Послуша го Ерина госпожа,
та уготви тай сладка вечера
и наточи това руйно вино.
Па седнаха да си вечерая,
принесоха вино да си пият,
па се они дума задумаха.
Говори му Янко, млади Янко:
- Таком Бога, църна калугеро!
Бог ми душа, нещо ке те прашам,
да би дал Бог, право да ми кажеш,
я кю тебе голем бакшиш да дам.
Говори му църна калугера:
- Пращай, Янко, пращай, млади Янко!
Таком Бога, право ще ти кажа.
И Янко му още еднаж говори:
- Е тизека, Янко, млади Янко!
Отде ти е Марковата коня?
Калугер му потио говори:
- Е тизека, Янко, млади Янко!
Еве сега три години време,
како Марко по краини умре,
та му коня за опело узех.
Дочула е Ерина госпожа,
поронила тия дробни сълзи.
Согледа я Янко, млади Янко,
дека рони тия дробни сълзи,
дека жали за млади Маркоте,
тагъ удри със рака десница,
два и заба из глава паднаха.
Говори му църна калугера:
- Таком Бога, Янко, млади Янко!
Я ми подай тая остра сабля,
да понишам твоя остра сабля,
да поиграм калугерско хоро,
да разговора Ерина госпожа,
да не рони тия дробни сълзи,
да не жали Марко, млади Марко.
Не сети се Янко, млади Янко,
та е даде тая остра сабля;
разнишалъ църна калугера,
разнишалъ тая остра сабля,
та разигралъ калугерско хоро
и отсече Янковата глава.
Остави му глава на софрата,
па си фана Ерина за рака
та я сведе доле у дворове,
па улезна у нови яхъри,
та изведе си тая Шарца коня,
та си яхна Шарца коня,
па си фана Ерина за рака,
та я фърли кото зад себека.
Разплака се Ерина госпожа,
та си викна, колко що си може:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Останах си без млада Маркоте,
а па сега и без млада Янкоте,
па сега кю калугер да вода.
Говори и Марко, млади Марко:
- Не бой се, Ерино госпожо!
Язе не съм църна калугера,
туку съм ти Марко, пръвно любне.
Сега ни дома ке идеме,
да видиме наша стара майка -
живи ле, или не живи?
И да вида сестра Ангелия -
дома ли е, или се ожени?
Па си ойде Марко дури дома,
отдалеко иде и си вика:
- Отвори ми, моя стара майко!
Отвори ми тия нови порти,
я излезни, сестро Ангелино,
я излезни да пошетнаш коня.
Дочула го нему стара майка,
дочула го сестра Ангелия,
дури майка стара да подигне,
да подигне тия стари кости,
да отвори на Маркоте порти;
дури сестра гергеф да остави,
на гергефо тоа свилен яглак,
на яглако деведесе игла,
и си на нозе станала -
удри Марко коня със зенгии,
та прелете през новите порти.
Ка го виде неговата майка,
жива го е она прегърнала:
- Добре дойде, Марко, мили сине!
Още рече она, не изрече,
мъртва се она отдвоила.
Прегърна го сетра Ангелия:
- Добре дошъл, Марко мили братко!
Жива го е она пригърнала,
мъртва се она отдвоила.



Извор[уреди]

Рила, Дупнишко (Качановски, с. 359-365).

  • Поправки: "а на яфорово на дървото/ до три кукувици" става: "на дървото до три кукувици". По-надолу изхвърлено ненужното: "не ща да праша" остава: "послуша я църна калугера" (бел. съст., И.Б.).