Радул Войвода и цар Мурад

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Радул Войвода и цар Мурад

Посили се Радула войвода
в Кара Влашко и Кара Богданско,
а цар Мурад ситна книга пише,
па я праща Радулу войвода:
"Ей, Радуле, юнашко коляно!
Дойди при мен вов Стамбула града,
да ми бъдеш моя верна слуга,
да ми вардиш царските сарае!"
Отговаря Радула войвода:
"Не е роден Радул да слугува!"
Царят дава три кули с имане,
Ески сарай и половин Стамбул,
който хване Радула войвода.
Наел се е Халил байрактарче,
па излезе при царя Мурада
и на царят вели и говори:
- Аз ще, царю, Радула да хвана!
Извади си коня на мейдана,
опаса го със девет колане,
заюзди го с юзда позлатена,
накити го с злато и с коприна,
па премина през бяла Дунава
и отиде Радула да търси.
Радул седи на вишни чардаци,
а до него Радулица млада
подава му вино тригодишно.
Радул пие, под мустак се смее,
па говори Радулици млади:
- Радулице, мое първо либе!
Ето иде Халил байрактарче,
дали иде мене на зефети,
или иде с мене да се бие?
Запаса си сабя прекована,
изведе си Вранчо из оборе,
па излезе на поле широко
и посрещна Халил байрактарче:
- Хвала тебе, Халил байрактарче,
дали идеш мене на зефети,
или идеш с мене да се биеш?
- Хвала тебе, Радуле войвода!
Не съм кадър с тебе да се бия,
ал си ида тебе на зефети!
Отведе го в своите дворове,
па го пои с вино тригодишно,
па го храни с гълъбици млади.
Радулица вино им подава
с мерджанлия чаша позлатена,
коя бере седемдесе оки...
Радул пие, нищо не оставя,
а Халилчо през рамо я хвърля.
Напил се е Радула войвода,
паднал ми е под златни трапези;
Халил скокна на крака юнашки,
па си върза Радула войвода
и хвърли го коню на телкия,
пренесе го през бяла Дунава,
занесе го при царят вов Стамбул.
Кат го видя царят от диванът,
та повика до триста джелате
да погубят Радула войвода.
Който махне, ръка му изсъхне...
Отговаря Радула войвода:
- Ей те тебе, царьо от Стамбула.
Я изпрати Халил байрактарче,
да донесе мойта остра сабя,
да отсече мойта руса глава!
Отишъл е Халил байрактарче,
донесъл е сабя прекована,
ал не може никой да я дигне,
да я дигне и да я измъкне.
Отговаря Радула войвода:
- Ей те тебе, царьо от Стамбула!
Отвържи ми моя лява ръка,
да извадя сабя прекована!
Развъртя се Радула войвода,
та отсече до триста джелате
и посече Халил байрактарче.
Уплаши се царят и везирът,
па Радулу тихо проговарят:
- Жив да ни си, Радуле войводо!
Даваме ти три кули имане,
даваме ти Стамбул половина,
да царуваш три години деня!
Отговаря Радула войвода:
- Не ще Радул в Стамбул да царува,
нито иска в Стамбул да робува!
Па се върна в Влашко и Богданско
и прегърна свойто първо либе.



Извор[уреди]

Неуточнено (Ангелов-Вакарелски, Трем, 240).