Марко побеждава в двубой незнайна юначна девойка
Седи Марко у незнайна града,
седи Марко със стара си майкя,
па на майкя тиом проговаря:
- Леле, мале, леле, стара мале,
като седим у незнайна града,
дали има незнайни юнаци?
Майкя Марко тиом проговаря:
- Фала тебе, мое мило чедо,
тука има незнайни девойки,
а то не ли незнайни юнац.
Тамън си е това издумала,
чук се чука на белите порти
провикна се незнайна девойкя:
- Излез, излез, Марко добър юнак,
да идеме на стари боеве,
дек са били наши стари деди,
проливали техни черни кърви,
да се с тебе двама опитаме
да видиме кой че да надвие.
Той час стана Марко добър юнак,
та си земя тежко оръжие -
остра сабя, тежка боздугана -
па ойдоа на стари боеве.
Борили се летен ден до пладне,
от Маркоте черни кърви течат,
от девойкя бели пени падат.
Вижда Марко, че млад че загине,
провикна се като пиле горско:
- Дека да си, Момчил добър юнак,
дека да си, сега тука да си,
че кем язе младо да загинем.
Ка го дочу Момчил добър юнак,
той час ойде на стари боеве,
па на Марко тиом проговара:
- Дръж се, Марко, дръж се, побратиме,
да не влизам язе у бойове -
кой ни виде, че да ни се смее,
кой ни чуе, шега че си бие:
два юнака на една девойкя.
Борили се два дни и две нощи,
вижда Марко, че млад че загине,
провикна се като пиле горско:
- Дека да си, Секула детенце,
дека да си, сега тука да си,
че кем язе младо да загинем.
Па дочуло Секула детенце,
той час ойде на стари боеве,
па на Марко тиом проговара:
- Дръж се, Марко, дръж се, мили брайно,
да не влизам язе във боеве -
кой ни види, че да ни се смее,
кой ни чуе, шега че си бие:
два юнака на една девойка.
Борили се три дни и три нощи,
от Маркоте черни кървави течат,
от девойкя бели пени падат.
Вижда Марко, че млад че загине,
провикна се като пиле горско:
- Фала тебе, сестра Кателено,
дека да си, сега тука да си,
че кем язе младо да загинем.
ка дочула сестра Кателена,
отиде си на стари боеве
и на Марко тиом проговара:
- Дръж се, Марко дръж се, мило брате,
я си бръкни във десната чижма,
та извади потайно ноженце,
удри мома тънка половина.
Досети се Марко добър юнак,
та си бръкна у десната чижма,
та извади потайно ноженце,
удри мома тънка половина -
там е мома яко слаба била,
та паднала на черната земя.
Разсече я на четири дяла,
та извади девойкино сърце -
а девойкя до три сърца има:
първото се било и пребило,
второто е сега започнало,
а третото още и не чуе.
