Марко шета воз гора зелена,
три дни оде вода не наоде,
фана Марко гора да си къне:
- Ей ти, горо, пуста останала,
оти немаш една капка вода? 5
А гора му ти'о проговаря:
- Ей ти, Марко, гора не е крива;
гора има до девет кладенци,
Бог да бие Вела самовила,
що собрала до девет кладенци,
собрала ги се на едно место,
затвори ги со железни врати,
турила е сребрени катанци.
Връти коньо се на десна страна,
дек ке видеш ела най-висока:
връшето й злато позлатено!
Връти коньо се на десна страна,
та си найде ела най-висока:
връшето й злато позлатено.
Извади си лека боздугана,
разтроши си железните врати,
та отвори до девет кладенеца.
Он се напи и коньо напои:
- Бегай, коньо, бегай да бегаме,
ке не виде Вела самовила,
ке ти земе твои златни крила,
а на мене двете църни очи!
Согледа ги Вела самовила,
земала е коньо златни крила,
на Маркоте двете църни очи.
