Трима млади юнаци

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Трима млади юнаци

Вино пият три млади юнаци,
вино пият Кочани дервени,
вино пиле за девет години,
заптисале Кочани дервени,
заптисале морските скелина,
кай що вървит царевото азно,
що му одит от вера рисянцка.
Кой ке бидат три млади юнаци?
Първо беше Марко от Вароша,
а другьо Янкула Будимец,
трекьо беше малечок Секула.
Тие на царо доодок не пущаа,
що му оди от вера рисянцка.
А що беше цара от Стамбола,
той ми личи три млади теляли,
три теляли низ три града добри -
първи телял во града Стамбола,
втори телял во града Солуна,
а трекио низ града София;
да се бери многу турцка войска -
ке 'и бие три млади юнаци.
Се собрали оджи, ефендии,
се собрали по турцки кавина,
мегю себе лакърдии чинат:
- Ал чуете, оджи, ефендии,
ай да ойме во града Стамбола,
ние царо да го научиме,
да не бери многу турцка войска,
да не 'и бие три млади юнаци.
Тие не са три млади юнаци,
туку ми са три млади кралеи -
първо ми е Марко от Вароша,
а вторьо Янкула Будимец,
а трекьо малечок Секула.
Тие со войска не се удираат -
ке изявнат коньи пеливани,
ке потъргнат саби от ножници,
сета войска ке му я потрошат,
живо царо в раце ке го ватат,
ке го мачат на жива живота,
ке му сечат нозе до колена
и бели му раце до рамена,
ке му вадат очи от глаата.
Туку ние царо да го научиме
тембив да стори на вера рисянцка,
голем тембив за триста години -
ни да се женат, ни да се мажат,
ни на Великден на закон да одат,
како тие адет що имаат;
ни па дете мало да се кърсти -
сите тие ке се изпотурчат.
Бог 'и убил оджи, ефендии!
Отидоа во града Стамбола,
тие царо ми го науча;
- Честит царе, жежко сонце наше!
Немой да бериш многу турцка войска,
да 'и биеш три млади юнаци -
тие не са три млади юнаци,
туку ми са три млади кралеи.
Тие со войска не се удираат -
ке изявнат коньи пеливани,
ке потъргнат саби от ножници,
сета войска ке ти я потрошат,
живо в раце тебе ке те ватат,
ке те мачат на жива живота,
ке ти сечат нозе до колена
и бели раце, царе, до рамена,
ке ти вадат очи от глаата.
Туку, царе, да те научиме,
тембив да сториш на вера рисянцка,
голем тембив за триста години -
ни да се женат, ни да се мажат,
ни на Великден на закон да пойдат,
како тие адет що имаат;
ни па дете мало да се кърсти -
сите, царе, ке се изпотурчат!
Кога беше недела Лазара,
се собраа до триста девойки,
ке ми одат на вода студена,
мегю себе тие си велеа:
- Ал чуете, моми, ем девойки!
Еве сме сега тамам за маженье,
кай ке чекаме до триста години,
бели плетенки ке си заплетиме,
момчинята бради ке изпущат,
ке изпущат дури до пояси.
Ай да ойме во града Стамбола
ние на царо да му се молиме -
изим да даи цара от Стамбола,
да играме недела Лазара,
на Великден сите се турчиме.
Отидоа при цара силнего,
тие цару тогай се молеа:
- Честит царе, жежко сонце наше!
Ние, царе, ке ти се молиме -
изим дай ни, царе от Стамбола,
да играме недела Лазара,
на Великден сите се турчиме.
Изим даде цара от Стамбола,
си играле недела Лазара.
Кога беше на Велйа сабота,
'и затвори в стамболцка джамия,
изутрина първ ден е Великден,
цар ке турчи до триста девойки.
Таму се сгоди крало от Будима,
чуло крало, добро ми разбрало,
бърго търчат на рамни дворои,
уще от порти крало ми викаше:
- Бърго, внуче, Дете Еливерче!
Бърго търчай в долзи конюшници,
да отбериш до девет атои,
дури ферман аз да ти напишам,
ти да пойдиш во града Вароша
кай онега Марка Варошлия,
да му даиш белата фермана.
Цар ке турчи до триста девойки,
наша вера той ке изпогани.
Ако коньи, чудо, попукаат,
бърго оди во града Вароша.
Кога пойде Дете Еливерче,
кога пойде во града Вароша,
осум коньи под него пукнале.
А що беше Дете Еливерче,
ми застана на витите порти,
дваж клукнува, три пати викнува:
- Отвори ми, мили вуйко Марко!
Бърго търчат млада Маркоица,
вити порти тая 'и отвори;
кога гледа Дете Еливерче,
наче гърло Дете да ми вели:
- Мила вуйно, млада Маркоице!
Що Маркои дворье огърделе?
Изговори млада Маркоица:
- Чуй ме мене, Дете Еливерче,
еве има до девет години,
сум го чула, не сум го видела -
тоа било в Кочани-дервени.
Вейке Дете нищо не ми рече,
туку врати коня пеливана,
бърго търчат в Кочани-дервени.
Таму ми е Марко от Вароша,
таму ми е Янкула Будимец
и со него Секула малечок -
бърго търчат Дете Еливерче,
и тая коня под него пукнала.
Мало дете на нозе ми търчат,
от нозе му скорни се скинале,
от нозе му църни кърви течат,
падна Дете во трева зелена,
пищит Дете како змия лута,
що ми пущи танките гласеи:
- Чуй ме мене, мили вуйко Марко!
Ти кай да си, сега овде да си,
оти младо, вуйко, загинувам.
Како Марко вино що пиеше,
танки гласи ми се заслуша,
наче гърло Марко да сборува:
- Чуй ме мене, малечок Секула,
я явни го Шарца пеливана
и излези по бели друмои -
алайлем иде Дете Еливерче.
А що беше малечок Секула,
часо явна Шарца пеливана,
оди, оди по бели друмои,
ми го найде Дете Еливерче,
ми го найде во трева зелена
и го вати за рака десница,
си го фърли зад себе на коньо,
го отнесе в Кочани-дервени.
А що беше Дете Еливерче,
си посигна во свилени пазуи
и изведе белата фермана,
му я даде на вуйка си Марка.
А що беше Марко от Вароша,
в лева рака държи бели ферман,
а в десната мали чабур държи,
мали чабур - седум ока;
Вино пиет Марко, ферман пеи,
како вино Марко що пиеше,
ройно вино от нос му потече.
Фърли чабур на честна търпеза,
що ми бие раце от колена,
дури пърсти нему попукале.
Солзи рони по бели образи,
часо рипа на нозе юпачки,
бърго търчат долзи конюшници,
той ранеше дванаест атои.
Наче гърло Марко да му вели:
- Ал чуете, дванаест атои!
Кой ке бидит от сите по юнак,
до полнокь Стамбол да м'отнеси -
цар ке турчи до триста девойки?
Сите коньи глави наведоа,
нема койня, що да се навати,
а що беше Марко от Вароша,
той ми пойде кай стара кобилица.
Наче гърло Марко да е вели:
- Кобилице, мило добро мое,
али можиш в Стамбол да ме носиш -
цар ке турчи до триста девойки?
Па ми вели стара кобилица:
- Чуй ме мене, Марко стопанине!
Ти си раниш дванаест атои,
ти са млади тие во времето -
тие можат Стамбол да те носат.
Еве има дваесет години,
како си ме мене подвърлило -
аз не можам Стамбол да те носам.
Ми се врати Марко, плачеейки,
се обзърна стара кобилица,
наче гърло тая да му вели:
- Стопанине, Марко от Вароша!
Донеси ми мене едно ведро,
едно ведро лютица ракия,
и донеси шиник бела пченица.
Дури, Марко, ти да се наружаш,
и аз добро ке си се назобам.
Вейке Марко ми се ослободи,
е донесе лютица ракия,
е донесе белата пченица.
Дури Марко юнак се наружа,
кобилица добро се назоба.
А що беше Марко от Вароша,
я изведе стара кобилица.
Изговори стара кобилица:
- Чуй ме мене, Марко стопанине!
Опаши ме со девет колани,
фърли ми се на моите рамена.
Добро Марко юнак я опаша,
я опаша со девет колани,
е се фърли юнак на рамена,
я потера по бели друмои.
Угреяла дзвезда Вечерница,
па ми вели Марко Варошанец: .
- Оди, коню, нозе да ти капнат,
ал не гледаш дзвезда Вечерница.
Па ми вели стара кобилица:
- Стопанине, Марко от Вароша,
я извади си твоя танка риза,
превързи си твоите църни очи,
оти ке одам високи планинье,
да не очи негде ти нарасам.
А що беше Марко от Вароша,
си извади своя танка риза,
превърза си свойте църни очи.
Па ми вели стара кобилица:
- Али чуеш, Марко стопанине!
Я изваи си чаталли камшия.
Що извади Марко чаталли камшия,
да я удри стара кобилица,
тая вати вейке преку трупа,
преку трупа високи планинье
до полнокя Стамбол ми отиде,
ми застана стамболцка джамия.
Наче гърло стара кобилица:
- Стопанине, Марко Варошлия!
Отвързи си твойте църни очи -
ме начека висока планина,
да я видиш коя е планина.
Тогай Марко очи си отвърза -
кога гледа Марко от Вароша,
не ми било висока планина,
туку била стамболцка джамия.
Тогай слезе от коньо на земи,
е целива двете църни очи:
- Блазе тебе со твое юнашст'о;
не е тая висока планина,
туку ми е стамболцка джамия.
Върза коня за врата джаминска.
Изговори Марко Варошлия:
- Али чуеш, стара кобилице!
Аз ке одам во ладна меана
малку вино да си се напиям,
не ке пущиш жива дияния,
оти джувап мене ке ми дааш.
Кога беше той ден първ Великден,
кога ясна зора се обзори,
ете иде цара от Стамбола,
кай ми носи оджи, ефендии
и ми носи триста чоадари,
ке 'и турчи до триста девойки.
Кога гледа цара от Стамбола
за джамия коня привързано,
тогай царо ми се досетило,
па ми вели цара от Стамбола:
- Ал чуете, млади чоадари!
Ай одете по ладни меани
да видите некой пияница,
добра коня що ми привързало.
Отидоа на ладна меана,
го найдоа Марко от Варсша,
кай ми пие вино тригодишно,
па ми велат триста чоадари:
- Айде, Марко, цар те вика тебе,
да си земиш коня пеливана,
цар ке турчи до триста девойки.
А що беше Марко от Вароша,
часо рипна на нозе юначки,
часо дойде стамболцка джамия,
отдалеку ми се поклонуе:
- Чуй ме мене, царе от Стамбола!
Прости мене до триста девойки,
немой вера да ни изпоганиш.
- Бог те било, жолта бугарину!
Я земи си коня пеливана,
да не вадам сабя от ножница,
да ти сечам глава от рамена.
Тогай Марко цару се молеше:
- Изим дай ми, коня да си земам!
А що беше Марко от Вароша,
що си зеде коня пеливана,
му се фърли коню на рамена,
часо потегна сабя от ножница -
девет педи сабя во ширина,
дванаесет педи во должина,
свърте сабя налево-надесно,
ми изсече триста чоадари,
живо вати цара от Стамбола,
му пресече нозе до колена,
бели раце дури до рамена,
му извърте очи от глаата
и го кладе до вода студена,
го дарува два дуката жолти.
Тогай Марко цару му Белеше:
- Честит царе, жежко сонце наше!
Ако некой тебе те изпраша,
ото що си така улишено
и ти, чудо, нему да прикажеш -
силум вера да не се менуа.
А що беше Марко от Вароша
'и изпущи до триста девойки,
'и дарува по еден жолти дукат.
- Ал чуете, до триста девойки!
Ай и вие Великден чинете.
А що беше Марко от Вароша,
той ми влезе во града Стамбола.
ми отиде в царцките сараи,
малку азно, брате, ми поплени -
седумдесе тоари саде суо злато.
Ми отиде Кочани-дервени,
ми седнале во ладни меани,
да си пиат вино тригодишно.



Извор[уреди]

Живая старина, г. I, вып. II, с. 150.

  • Поради нарушение на ритъма в песента са прибавени подчертаните думи: "како тие адет що имаат/ оти младо, вуйко, загинувам/ мали чабур държи седум ока/ дури Марко юнак се наружа/ кобилица добро се назоба/ добро Марко юнак я опаша/ кога ясна зора се обзори". Стихът: "Тогай Марко лели се молеше" става: "Тогай Марку цару се молеше" - така е по-изразителен. Поради нарушение на ритъма в стиха: "изим дай ми, царе, коня да си земам" е махнато "царе". По същата причина поправени и стиховете: "девет педи во ширина,/ дванадесет во должина"; за по-голяма ясност и по аналогия на другите стихове прибавени "сабя" и "педи": "девет педи сабя во ширина,/ дванадесет педи во должина" (бел. съст., И.Б.).

Янкула приемат за епическо име на историческото лице Ян Хуниади - един от най-прославените борци срещу турското нахлуване в Европа. Начело на унгарската войска като съюзник на Владислав Варненчик, той достига до Черно море, но бива разбит при Варна (1444 г.), където загива и полският крал. Взел участие и във втората Косовска битка (1448 г.). След смъртта на Вл. Варненчик станал крал на Унгария и продължил да воюва срещу турците. Неговата победа при Белград (1456 г.) задържала задълго турското нашествие.