Дете Големеше и Крали Марко
Тръгнал Марко девойкя да тражи.
Па ми оди по земня широка,
Па не може девойкя д’ избере.
Обишел е села и градове,
Нигде му се мома не ареса. 5
Марко тражи мома спорет себе:
Да е лична, лична и прилична,
И да нема друга преди неа.
Прочула се Вилкуша девойкя,
Прочула се у Латинска земня. 10
Имал цара девет мили сина,
Само едно девойкя — ергенче,
Девед годин под було чувано,
Де го ясно слънце не грейло,
Нити слънце, нити месечина. 15
Отишел е Марко, попитал е,
Попитал е и годеш направил.
Годеш прави и нишан менува —
Мома дава гердан од грьлото
И си сваля гривни од рукьете, 20
Марко дава три товари злато,
Три товари злато неброено.
Ама му са млого засакали —
Сакаа му триста душ сватове,
Се сватове се з бели атове, 25
Едноимци, сите еднолики,
Сите равно пот кантар да бьда.
Пили, яли три дни и три ночи,
Па си Марко стана та си ойде,
Па казуе на негова майкя 30
Да каква е девойкя намерил —
Ем убава, ем богатска рода,
Какво она и он са си дали,
И какво му още засакаа.
Тогава му майкя одговзра: 35
„Ти се не бой, Марко Кральевиче,
Ти че лесно сватове да найдеш.
Я улезни бащини зевници,
У зевници — бащини тефтере,
У тефтере — Реля од Будина, 40
У тефтере— Милош од Медуна,
У тефтера — Янко от Косово.
Они тебе сватове че збера,
Още Релю кума че ти стане,
А па Милош старокя че стане. 45
Марко си е майкя послушало,
Послушало, абьр запратило —
Да му збера бащини юнаци,
Да му збера триста душ сватове,
Се сватове, се з бели атове; 50
Едноимци, сите еднолики,
Сите равно пот кантар да бида,
Още Релю кума да му стане,
А па Милош старокя да стане.
Па казуе на негова майкя: 55
„Сватове че, мамо, да ми збера,
Че ми збера бащини юнаци
И они че, мамо, да ми станат,
Че ми станат кум и старкя,
На си немам бре младо деверче, 60
Що да води младата невеста.“
А майкя му потио говори:
„Трьгни, синко, по бели друмове,
Кого сретнеш, за девер да ванеш,
Да те варди от зло по пьтища.“ 65
Марко тръгна девер да ми трьси:
Айде айде край Белото море.
Тамо найде дете Голомешче,
Дека збира песок на купове.
А Марко си на дете говори: 70
„Айде, дете, девер да ми станеш!“
А дете му тиом одговара:
„Я си врьви, незнана делио!
Ти с ес мене шега не подбивай —
Да не дигнем некой студен камик, 75
Че расцопим глава на четири.“
А Марко му потиом одговара:
„Я се с тебе шега не подбивам,
Я ти, Богме, за истина думам,
Айде, дете, девер да ми станеш!“ 80
А дете си на Марко говори:
„Какво азе девер че ти станем,
Като съм си голо голишаво?“
А Марко му тиом одговара:
„Марко има дреи да ти даде, 85
Марко има сабля да ти даде,
Марко има конче да ти даде.“
Тогай дете каил е станало.
Заведе го Марко Кральевичи,
Заведе го на негови двори, 90
Уведе го у бели премени.
Избрало е най-добра премена,
Що я Марко заман не носило —
Облачило едньш у година,
Само едньш, на ден на Велигден. 95
Изведе го коня да избира —
Избрало е коня Шаргалия,
Що го Марко заман не яхало,
Сал го яхал кага на бой иде,
Ка се бие с цръна арапина. 100
Уведе го сабля да избира —
Избрало е Марковата сабля,
Де се дипли дванаесе пьти,
Дека сече и дръво и камик,
Де я Марко заман не носило, 105
Сал я носи кага на бой иде,
Ка се бие с цръна арапина.
Искитил е Марко Кральевичи,
Искитил е триста душ сватове,
Искитил е кума и старокя, 110
Па трьгнъа за момини двори.
Напрет връви младото дбверче.
Отидоа у момини двори.
Пйли, яли трй дни и три ночи.
Излезнала момината макя 115
Да одари китени сватове:
Кому дала копие костеново,
Кому дала свилена кошуля —
Марку дала конче тригодишно;
Откако е конче ождребено — 120
Сал ранено, със цвеке кичено,
Зоб зобено със сушено грозге,
Вода пило — вино од Благушка.
Сите си е даром одарила,
Останало младото деверче — 125
Него нищо дар не е дарила,
Защо било като абанджиа.
Па говори момината майкя:
„Вала тебе, ти младо деверче!
Тебе нема дара що да дарим: 130
Тебе дарба младата невеста —
Да я вардиш от зло по пътища.
Глава давай, невеста не давай!“
Па тръгнали китени сватове.
Претече ги цръна арапина, 135
Оддалек им глава заврътуе:
„Я съм дала редби и закони:
Туг да нема мома да минува —
Под менека сички че минете,
И секой че дари да остави!“ 140
И сички са тамо проминали —
Секой си е дари оставило.
Назат стой младото деверче,
Па говори цръна арапина:
„Айде сега, ти младо деверче, 145
Да видиме ти що че ме дариш!“
А девер ю тиом одговара:
„Ка съм пошел од мамини двори,
Заклала ме момината майкя,
Заклала ме, невеста да вардим, 150
Да я вардим от зло по пътища.
Глава давам, невеста не давам!“
Расръди се цръна арапина,
Па ми дига тешка боздугана
Да ми бие дете Голомешче. 155
И на дете потиом говори:
„Стой на белек, нишан че те бием!“
И дете е на белек станало,
Коня му е Илиа кюплиа —
160 Девет пьти у бой улазило, 160
Право гледа лека боздугана,
Па се дига више нанагоре.
Арап мери у детински груди,
Па ми врьли тешка боздугана,
Конь ми пада клеком на колена — 165
Надмина го тешка боздугана.
Арап тиом на дете говори:
„А си врьви, Бог да те убие.“
А дете му потиом говори:
„Ас съм едньш од майкя раждано 170
И я искам с тебе да се борим.
Стой на белек, я сега че врълям!“
Арапина на белек станала.
Дете връли тешка боздугана
И удари цръна арапина — 175
Девет лакти узем я накара.
Па си събра момински дарове,
Однесе ги на Маркови двори.
А Марко ми госке распрачуе —
Ем распрача, ем ги благославля: 180
„Бог да прости младата невеста!
Бог да прости младото деверче! —
Погинаа млади и зелени.“
И девер се от порти зададе,
Па си чуло тиа благослофки, 185
Па се свило на конь на теркиа,
Та откачи олова камджиа,
Па си заби китени сватове!
Он ги швръска, кожа им се, пръска.
Они пищат, до Бога се чуе. 190
Тогая си на Марко говори:
„Яла, люби мо я десна рука,
Да ти давам младата невеста!“
И Марко му рука полюбило —
И му дало младата невеста. 195
Тогава му Марко одговара:
„Що съм дало, проето нека ти е!“
Дядо Цено Конев, с. Гинци
