Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде свети манастири,
порти найде калугерче слепо,
още младо, очи му ги няма!
Жално плаче калугерче слепо,
жално плаче и жално нарежда:
- Клети да си, Марко, и проклети,
с вили одиш, с вили се братимиш,
па те брани Гюрга самовила,
а не видиш що ти вили права -
запрела е Вида самовила,
запрела е, Бог да я убие,
запрела е на са земня вода,
запрела я у тъмни пещери.
Кой отиде вода да наляе,
а она му баждарлъци зима,
кому око, кому десна рака,
а пък кой си със добром не дава,
нему вила двете очи зима!
Па си ойде Марко добър юнак,
па си ойде у тъмни пещери,
там си найде Вида баждаркина.
Ка го виде вила самовила,
я она се на Маркоте моли:
- Опрости ме, Марко, не губи ме,
какво че те язе подаруем!
Що помислиш веднъг да се сбъдне,
що погледнеш пред очи да дойде!
Я Марко и ядно проговаря:
- Бог те убил, Видо баждаркиньо,
нечем тизе дар да ме даруеш:
що погледнем, пред очи ми стая,
що помислим, язе го направим.
А как посме вода да затвориш,
и как посме баждари да сбираш!
Махна сабля Марко Кралевики,
та пресече нойна руса глава,
потекли са извори и реки!
