Марко освобождава брата си и сестра си, заробени от турците
Изяздил е Марко добър юнак,
със него е Груйо мало дете,
ега нещо лова да си уловат.
Нищо лова не може да фанат,
обърна се Груйо мало дете, 5
обърна се Груйо нанадзаде,
та погледна у тесни клисури,
он съгледа, бре, тежка ордиа.
Проговори Груйо мало' дете:
- Фала тебе, уйке витек Марко,
обърни се, уйке, нанадзаде,
та да видиш у тесни клисури,
де се види, бре, тежка ордиа!
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, уйкин Груйо Дете,
това не е, бре, тежка ордиа,
това са си китени сватове.
Щото си е у стреде сватове,
това си е гиздава девойкя.
Проговори Груйо мало дете:
- Фала тебе, уйке витек Марко,
я ке д'йидем девойкя да земем.
А Марко му потио говоре:
- Я си фани Шарца моя коня,
че е коня у бойове влазил,
че е влазил и па е излазил.
Не слуша го Груйо мало дете,
нъ си стега Вранца добра коня,
та ке д'иде девойкя да земе.
А Марко му дума продумаше:
- Фала тебе, уйкин Груйо Дете,
я почекай уйкя си Маркоте.
да те нещо уйкя понаучи!
Кога ойдеш, уйкин Груйо Дете,
кога ойдеш у тесни клисури,
отдалеко хубаве погледни,
та да видиш китени сватове -
дал са свати турци аналии,
ил са гърци китени сватове.
Па си пойде Груйо мало дете,
коня кара, черно копие дига,
коня кара, калдаръме кърти,
дур си ойде у тесни клисури.
Отдалеко хубаве погледна -
не са били турци аналии,
ни са били гърци китени сватове.
Отдалеко дума продумаше:
- Фала вамо, китени сватове,
да кой ви е стара старейшина?
Ке му сакам гиздава девойкя,
да ми дадат гиздава девойкя,
ако ли не, със бой ке се бием!
Проговори гърче младоженче:
- Фала тебе, непознан делио,
язе тебе девойкя не давам.
Аде да се бойом побиеме,
да ми земеш гиздава девойкя!
Не сети се Груйо мало дете,
че е итар гърче младоженче.
Проговори Груйо мало дете:
- Аде да се бойом побиеме!
Итро било гърче младоженче,
та си изви своя добра коня,
та си изви със лева зингия,
та си удри Груйо мало дете,
щом го удри, от коня спаднало.
Щом е паднал, Груйо изпищяло:
- Дека ми си, уйке витек Марко?
Дека ми си, сега тува да си!
Дочул го е Марко добър юнак,
дочул го е низ гора зелена,
па си фана своя добра коня,
нима кога седло да му тури,
на се качи коню на голища
и си ойде у тесни клисури.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, гърче младоженче,
това не са деца да се биеш,
да това е Марко добър юнак.
Итро било гърче младоженче,
та си изви своя добра коня,
та си изви, бре, десна зингия,
та си удри Маркоте юнака.
Щом го удри, от коня си падна,
де си падна, там си изпищяло:
- Фала тебе, Диво самодиво,
дека да си, сега тува да си,
че погина Марко Кралевичи!
Зададе се тая темна мъгла
и подухна оной тиок ветър.
Не е било оной темна мъгла,
най е било Дива самодива,
отдалеко иде, извикуе:
- Фала тебе, гърче младоженче,
защо си се толко уморило,
уморило, толко изпотило?
Я си земи кърпа и червенце,
та обриши твои черни очи.
Не сети се гърче младоженче,
на си везе кърпа, бре, червенце
да обрише неговото лице,
премрежи ми неговите очи.
Разлюти се гърче младоженче,
га извади сабля димиския,
та насече дървье и каменье,
а не види Маркоте юнака.
Улови го Марко добър юнак,
та му върза раце на рамена,
на гуша му дребен синджир тури,
па го върза коню за опашка,
па си-ида по равни друмове.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, гърче младоженче,
от коя си рода и тизека?
Проговори гърче младоженче:
- Да язе съм от Маркова рода!
Кога беше турска размирица,
назе са ни робье закарали.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, гиздава девойкбо,
ке те питам, право да ми кажеш,
от коя си рода и тизека?
Проговори гиздава девойкя:
- И язе съм от Маркова рода!
Кога стана турска размирица,
назе са ни робье закарали, -
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, гърче младоженче,
та ние сме с тебе били брайкя.
Фала тебе, гиздава девойкьо,
ти си била моя мила сестра.
Просто да е, брайно, от назека,
нема никой от нас да погине.
